Читать «Земя на славата» онлайн - страница 144

Юлий заповяда мъжете му да хвърлят последните си две копия на сляпо. Много от тях политаха обратно почти толкова бързо, колкото ги мятаха, но меките железни върхове се бяха изкривили от първия удар и копията летяха лошо, с малка сила. Юлий видя как един мъж само на крачка от него се протяга, за да отбие едно, докато то лети към него, и чу как ръката му изпуква. Започна да осъзнава, че хелветите ще се бият до последния човек, и извика пълководците си.

Берик дойде пръв. Изглеждаше спокоен и свеж, сякаш участваше в учебна маневра.

— Берик — започна Юлий. — Искам да вземеш хиляда души и да нападнеш колоната зад нас.

Берик се намръщи.

— Господарю, те не са заплаха. Там са само жени и деца.

Юлий кимна. Зачуди се дали не трябва да съжалява, че такъв благопристоен мъж води войниците му.

— Това е заповед. Но поне се постарай да вдигнеш възможно най-голям шум, за да всееш паника.

За момент Берик го погледна неразбиращо, после устните му се разтегнаха в разбираща усмивка.

— Ще крещим като луди, господарю — каза той и отдаде чест.

Щом Берик тръгна, Юлий извика един вестоносец.

— Кажи на извънредните, че са свободни да нападнат когато намерят за уместно.

Берик стигна до хората си и Юлий видя как те се раздвижват. Съвсем скоро две кохорти се отделиха от битката и местата им в редицата бяха запълнени от други. Юлий чу рева на кохортите, докато се обръщаха и тръгваха с решителна крачка назад, за да нападнат колоната. Берик беше взел тръбачи и вдигна такава врява, че не остана и един човек в равнината, който да не е разбрал за заплахата за колоната.

Отначало хелветите се биеха с обновена енергия, но извънредните подновиха покосяващите си удари по крилата и римската дисциплина се справяше с яростните им атаки. Внезапно обаче хелветите се отчаяха, изплашени от легионерите, които вървяха към беззащитната колона.

Чу се внезапен радостен възглас и Юлий се надигна, за да види какво става. Заповяда на манипулите да сменят велитите на предна линия и тръгна с тях, задъхан от напрежение. Колко ли време се биеха вече? Слънцето изглеждаше като заковано над главите им.

Радостните възгласи се усилиха откъм лявото крило и това му донесе надежда. В следващия миг обаче се озова пред двама мъже, които, заслонени зад щитовете си, разбиваха римската линия. Успя да зърне уста с бял кръг от пяна около нея — и усети как мечът му потъва в човешка плът. Мъжът падна с крясък и Марк Антоний му преряза гърлото, докато го стъпкваха. Вторият беше посечен в краката от един легионер и Юлий чу как ребрата му изхрущяват, когато друг войник му строши гръдния кош с коляно. А когато се изправи, хелветите започнаха да хвърлят оръжията си с ужасен трясък. С мрачно удоволствие Юлий заповяда спиране на боя и погледна през равнината към масата трупове, които бяха оставили зад себе си. Имаше повече плът, отколкото трева. Само две римски кохорти още се движеха по червената земя.

Тих вой се чу откъм колоната, когато жените и децата видяха как воините се предават, после Юлий чу радостни възгласи — гласовете на Десети и Трети. Взе бронзовия рог от най-близкия тръбач и изсвири сигнала за край, за да спре Берик, преди да е започнал нападението си. Щом чуха сигнала, бойците на Берик спряха в идеална формация. Юлий се усмихна. Каквото и да ставаше, поне не можеше да се оплаче от качеството на легионите, които командваше.