Читать «Земя на славата» онлайн - страница 108

Сервилия заговори бавно, сякаш се обръщаше към малоумен:

— А сега излез.

Когато вратата се затвори зад него, тя избърса ядосано очите си и клекна да намери перлата. Вдигна я към лампата и за момент лицето й омекна. Въпреки красотата си перлата беше твърда и студена, точно на каквато се правеше самата тя.

Завъртя я с върховете на дългите си пръсти. Мислеше за него. Юлий все още нямаше трийсет и въпреки че явно не се беше замислял за това, щеше да иска жена, която да го дари със синове. Очите й се напълниха със сълзи, когато се замисли за остаряващата си утроба. От три месеца не беше имала кръвотечение, нито пък живот, който да се движи в нея. За известно време се беше осмелила да се надява, че е дете, но когато мина още един месец, осъзна, че е преминал и последният етап на младостта й. Нямаше да може да има деца и за Юлий беше по-добре да го отпрати, преди мислите му да се обърнат към синовете, които тя не може да му даде. Така беше по-добре, отколкото да чака той да я отхвърли. Беше толкова силен и толкова добре се справяше със силата си, че тя знаеше, че той самият никога няма да разбере страховете й. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои. Той щеше да се съвземе, младите винаги успяваха.

Брут и Сун излязоха на арената в полунощ. Лампите бяха напълнени с масло и пясъкът блестеше. Робите, които приемаха залозите, дискретно се бяха оттеглили — вече не се приемаха пари. Много от гражданите бяха пийнали сериозно в очакване на кулминацията на състезанието и Юлий изпрати вестоносци да извикат повече хора от Десети, в случай че има размирици. Въпреки горчивината, която беше хвърлила сянка върху духа му, изпита тръпка на гордост, докато гледаше как Брут вдига един от мечовете на Кавало. Жестът беше личен, изпълнен с болезнено значение за всички, които го разбираха.

Без да се замисля, Юлий посегна да хване ръката на Сервилия, но се отказа.

Настроението й щеше да се промени, ако Брут спечелеше, беше почти сигурен в това.

Луната беше изгряла, блед сърп над кръга фенери. Въпреки че беше късно, новините бързо бяха прекосили града и цял Рим беше буден и чакаше финалния резултат. Ако спечелеше, Брут щеше да стане известен и Юлий за миг си помисли, че ако приятелят му се кандидатира за консул, почти сигурно ще спечели поста.

Тръбачите надуха роговете и Сун атакува без предупреждение — целеше победа още в първите секунди. Острието му изсвистя, преминавайки на косъм от краката на Брут, но младият римлянин го отби с дрънчене на метал. Не контраатакува и за момент Сун загуби равновесие. Тесните му очи останаха неподвижни; той си възвърна баланса и опита отново, като дългият му меч направи дъга във въздуха.

Още веднъж Брут отби оръжието му настрана и звукът на метала беше като звън на камбана над смълчаната тълпа. Всички наблюдаваха вцепенени тази последна битка, съвсем различна от онези преди това.

Юлий все още виждаше петната гняв по лицето и врата на Брут и се чудеше дали ще убие Сун, или пък ще падне убит, докато съзнанието му все още е заето с нечестната победа над Саломин.