Читать «Земя на славата» онлайн - страница 109

Двубоят се развиваше на серии от нападения и дрънчене на метал, като римлянинът не беше направил и крачка от мястото си. Когато оръжието на Сун се опитваше да го достигне, Брут го блокираше с рязък удар. Когато ударът беше слаб, не му обръщаше внимание дори и когато острието минаваше достатъчно близо до него, че да може да чуе как цепи въздуха. Сун дишаше тежко. Тълпата започна да повишава глас при всяка от атаките му, замлъкваше при самия удар и издишваше със свистене, което звучеше почти подигравателно. Мислеха, че Брут учи чужденеца на някакъв урок за Рим.

Юлий наблюдаваше двубоя и знаеше, че преди всичко приятелят му се сражава със себе си. Почти отчаяно искаше да победи, но срамът от отношението към Саломин го разяждаше и той просто държеше Сун на разстояние, докато обмисляше ситуацията. Юлий съзнаваше, че присъства на демонстрация на безупречни умения с меча. Това беше стара истина, но момчето, което беше познавал, се беше превърнало в майстор, по-велик от Рений и от всеки друг.

Сун го осъзна, когато в очите му започна да тече пот, а римлянинът все още стоеше неподвижен пред него. Лицето на чужденеца се изпълни с гняв и ярост. Беше започнал да ръмжи при всеки удар и без да е вземал съзнателно решение за това, вече се биеше не до първа кръв, а за да убива.

Юлий не можеше да понесе да гледа това. Наведе се над парапета и изкрещя на приятеля си:

— Спечели, Брут! Заради нас спечели!

Хората му изреваха, като го чуха. Брут извъртя оръжието на Сун и го приклещи достатъчно наблизо, за да удари с лакът противника си в устата. По бледата кожа на чужденеца изби кръв и той отстъпи назад вцепенен. Юлий видя как Брут вдига ръка и говори нещо на мъжа, но Сун само поклати глава и атакува отново.

Едва сега Брут се раздвижи и беше все едно котка, която се готви за скок. Остави дългото острие да се приплъзне покрай ребрата му, за да може противникът да попадне в обхвата му, и заби меча си в шията на Сун с всеки грам от яда си. Острието изчезна под сребърната броня, а Брут пусна дръжката и тръгна по арената, без да се обръща.

Сун го гледаше с разкривено лице. Лявата му ръка хвана меча в опит да го измъкне и да изкрещи, но в мъртвата тишина се чу само дрезгав хрип.

Тълпата започна да му се присмива и Юлий се засрами. Изправи се й изкрещя да пазят тишина, което беше достатъчно за онези, които можеха да го чуят. Останалите ги последваха и в напрегнатото мълчание всички зачакаха Сун да се строполи.

Чужденецът се изплю гневно на арената. Лицето му беше станало напълно безцветно. Дори от разстояние се чуваше как всеки дъх се откъсва от гърдите му. Бавно и съвсем внимателно той разкопча доспехите си и ги остави да паднат. Платът отдолу беше подгизнал и почернял от кръв. Сун се погледна изненадано, после черните му очи зашариха в тълпата римляни.

— Хайде, момче — тихо прошепна Рений. — Покажи им как се умира.

С точността на агонията чужденецът прибра дългия си меч в ножницата и едва тогава краката му го предадоха и той падна на колене.