Читать «Застрахователи» онлайн - страница 7

Алекс вдигна поглед към небето и сивите облаци се отразиха в синьо-сивкавите й очи. Веждите и миглите й бяха естествено тъмни — изненадващо при иначе русата й коса. Челото й се мръщеше, докато мислеше какво всъщност отличава професията й.

— Смъртта — накрая каза тя.

— Моля?

Марк настъпи газта, за да хване зелен светофар на Ексчейндж стрийт. Шофираше прекалено бързо и засече камион, който излизаше от една странична улица.

Смъртта във всичките й форми, помисли си Алекс. Спомни си за Майкъл Елиот. На тържеството в „Провидънс Лайф“ преди по-малко от две седмици беше залепил пиянска целувка на устните й, а сега бе мъртъв.

Марк я побутна с рамо.

— Стига, миличка, усмихни се. Само се майтапех.

Тя се наведе напред и прибра плика в жабката.

— Ще утрепеш някого с новата си играчка — безизразно каза Алекс.

— Хич не носиш на майтап. И като стана дума за това…

— За кое?

— За майтапите де. — Той се намести по-удобно на седалката си. — Каква е разликата между интровертния и екстровертния застрахователен статистик?

— Екстровертният застрахователен статистик ти гледа обувките — отвърна Алекс.

— По дяволите! Ти го…

— Знам ги всичките.

Хлапето изникна изневиделица.

Само допреди миг пътят пред тях бе чист. После от някаква пряка се появи тийнейджър на червен велосипед — натискаше бясно педалите. Марк рязко завъртя волана, но вече не можеше да направи нищо. Дясната ръка на хлапето се блъсна в предното стъкло и изчезна — разнесе се силно изтракване на гривна или пръстен.

— Боже господи!

Марк удари спирачки, за момент изгуби управление и се блъсна в тротоара. Наоколо запищяха клаксони, другите автомобили маневрираха, за да ги избегнат.

По някакво чудо и двамата бяха добре.

— Господи!

Сърцето на Алекс се беше разтуптяло.

— Ударихме ли го? — попита тя. — Убихме ли го?

Без да й отговори, Марк се измъкна от колата. На тротоара се трупаха хора. На земята се бе разсипало кошче за смет. Възрастен човек посочи с ръка пряката и каза на Марк нещо, което тя не успя да чуе. Когато се върна при колата, Алекс видя, че е потресен. Облекчението, че не е убил хлапето, започваше да се превръща в гняв.

— Божичко! Видя ли го? Той просто…

— Ти беше виновен — прекъсна го тя. Въпреки усилията си да се овладее, ръцете й трепереха. — Караше прекалено бързо… за да реагираш. Винаги си искал да…

Алекс притисна длан към сърцето си и с изненада откри, че всъщност не е ядосана, а изтощена, изчерпана. Всичко бе заради смъртта на Елиот. Това я бе изкарало от релси. Не можеше да възстанови емоционалното си равновесие.