Читать «Застрахователи» онлайн

Патрик Линч

Застрахователи

В памет на Едуард Джеймс Хъмфрис

Тринадесети декември

Снегът се вихреше на парцали над мрачния път. Първият сняг за тази зима, прекрасен и твърд като бял пясък.

Таксиметровият шофьор се закашля и вдигна догоре ципа на якето си.

— Пет градуса под нулата — каза той, сякаш някой го питаше. — Вятърът е северозападен. Идва откъм полюса.

Свил се от студ на задната седалка, Майкъл Елиот се уви в палтото си още по-плътно. Трябваше да си облече нещо по-топло. Прекара целия следобед вкъщи и здравата се изпоти в дневната. Искаше да приключи преди бащата на Маргарет да пристигне за уикенда и да започне да му дудне какво как трябвало да се свърши. Нямаше намерение да излиза. Но един час след вечеря телефонът иззвъня. Беше Харолд Тейт. Трябвало незабавно да се видят. Било неотложно. В неговата служба. Не обясни защо.

— Пет градуса под нулата — повтори шофьорът и усили радиатора.

Минаваше десет и половина и улиците на Ийст Сайд пустееха. Хлапетиите от „Браун“ си бяха заминали за ваканцията и за дивия им купон напомняше само окаченият над входа на „Ристън Куодрангъл“ гирлянд от пъстри лампички. Бодър глас обяви по радиото, че в района на Провидънс имало седемдесет и шест процента вероятност за бяла Коледа, като че ли всеки само за това се молеше. Докато пълзяха надолу по склона към Бенефит стрийт, Елиот за миг се замисли какво всъщност означава бялата Коледа: катастрофи, счупени ръце и крака, старци, починали от пневмония и измръзване, пропаднали в леда на езерото кънкьори и пожари. Някъде във фирмата трябваше да имат съответните разчети. Статистическият отдел имаше разчети за всичко и човекът, който го ръководеше, помнеше почти всички наизуст. Елиот знаеше само, че бялата Коледа означава снежна виелица от чекове, защото ги пишеше неговият отдел. И всеки чек беше живот.

Пресякоха реката в края на Колидж стрийт и продължиха по гранитните кейове на юг към междущатската магистрала. От ниските сгради по Френдшип се издигаха облаци пара и забулваха осветените с прожектори небостъргачи, които минаваха за финансов квартал. Шофьорът изглеждаше новак, постоянно се навеждаше напред и се взираше с присвити очи през прозореца, сякаш не познаваше пътя. На седалката до него лежеше разгърната карта на града. Елиот се зачуди дали ще успее да се ориентира. Сградата се намирала на единайсет километра в Уоруик, бе му казал Тейт, в края на някакъв модерен индустриален парк край окръжната болница на Кент. Надяваше се, че няма да се налага да спират и да разпитват за посоката. Искаше само да стигне там. И да разбере какво се е случило.

Преди двайсет и пет години двамата с Харолд бяха живели в една стая в колежа и когато Елиот се премести в Провидънс, известно време редовно си гостуваха. Но вече не. Дори почти не познаваше новата му жена Сюзи. Тейт я срещнал в службата, където работела като лаборантка. Очевидно обществото на ийстсайдските съпруги не я приемаше много добре. Слагала си прекалено ярко червило и носела много къси поли — или поне така бе чувал.