Читать «Застрахователи» онлайн - страница 5

Той влезе в кабинета си и се пльосна на стола зад бюрото. Алкохолът още бучеше в ушите му, но докато седеше в сумрака, заобиколен от до болка познатото си ежедневие — книгите, които никога не четеше, картините, които отдавна му бе омръзнало да гледа, антикварните мебели — започна да изпитва странно безпристрастие, дори спокойствие. Тук не го задържаше нищо. Хиляди пъти беше мислил да промени живота си. Мечтаеше си за това. Светът можеше да му предложи толкова много други неща, освен гледката от деветия етаж и петдесетте часа седмично зад бюрото. Мечтаеше да захвърли всичко и да започне наново. Но не го бе направил, поне досега. Страхуваше се от последствията, страхуваше се, че ако наруши правилата, ще трябва да си плати. Рано или късно.

Бръкна в джоба на сакото си и извади няколко компютърни разпечатки, бледозелени и бели като онези в кабинета на Тейт. Разгъна една. На всяка страница имаше колони с числа и букви. Едно от числата на първата страница беше оградено с червен маркер.

Час и половина преди да си тръгне от „Медан“ нещата изведнъж се бяха изяснили и той неочаквано осъзна какво иска. И в същия момент разбра, че трябва да го направи бързо. Защото когато научеха, някои хора нямаше много да се зарадват. Полупияният Тейт беше отишъл до тоалетната. Тъкмо тогава Елиот разтвори една от папките му и открадна разпечатките. Разбира се, Харолд щеше да открие изчезването им и нямаше да му трябва много време, за да се сети кой ги е взел. Но дотогава щеше да е прекалено късно. А и освен това двамата някога бяха добри приятели. Може би щеше да го разбере.

Елиот сгъна разпечатките и ги прибра в най-долното чекмедже на бюрото си. После си погледна часовника. Два и половина през нощта. Това означаваше осем и половина в Европа. В осем и половина в банката все трябваше да има някой.

Той вдигна слушалката и набра номера. На третото иззвъняване отговори женски глас. Елиот помоли да го свържат с отдела за частни клиенти. За миг се заслуша в електронната тишина. След това — мъжки глас. Двамата размениха няколко вежливи приветствия, Елиот се представи и даде инструкциите си.

— Закрийте сметките ми — каза той. — Точно така, и десетте милиона.

Първа част

Вяра в провидението

1.

— Двеста трийсет и девет долара — каза Ферули и извади от жабката смачкан плик. — Можеш ли да повярваш?

Александра Тайнън взе плика. Върху хартфордския адрес беше ударен печат с големи черни букви: ЦЕНТРАЛНО БЮРО ЗА ПЪТНОТРАНСПОРТНИ НАРУШЕНИЯ. Тя извади квитанцията и се намръщи.

— Този шебек дори не може да пише — рече Ферули.

Но цифрите бяха съвсем ясни. Алекс вдигна поглед към него и се усмихна.

— Сигурно не си му харесал.

— Карах само с… хм, май със сто и десет.

— Тук пише сто двайсет и пет. А е имало ограничителен знак за деветдесет. Сега си вдигнал деветдесет и пет.

Той поотпусна газта. Пътуваха на север през промишлените предградия южно от Провидънс. Бе първият работен ден след Нова година и термометърът показваше малко над нулата. Прогнозата за следобед предвиждаше силен снеговалеж.