Читать «Застрахователи» онлайн - страница 8

— Добре ли си? — попита Марк. Беше пребледнял и въпреки студа над горната му устна лъщяха капчици пот.

Тя повдигна вежди.

— Естествено. Само дето получих първата си сърдечна криза. Нали знаеш, онази, от която умират трийсет процента от хората.

Алекс го изчака да влезе в автомобила. Известно време поседяха в мълчание, заслушани в рева на колите по улицата. На предното стъкло, където се беше ударила ръката на хлапето, имаше петно. Тя се надяваше, че не са го ранили.

— Марк?

Сепнат от гласа й, той се наведе към нея и я целуна по бузата. Устните му бяха студени.

— Какво?

— Мислиш ли, че е страдал?

За миг Марк се обърка. Тя стисна дланта му.

— Говоря за Майкъл Елиот. Смяташ ли, че когато…

Но не успя да довърши. Бе чула новината в новогодишната нощ. Няколко дни преди това станала ужасна злополука. Докато монтирал лавици в дома си, Майкъл Елиот пробил с бормашина електрически кабел. Загинал на място.

— Виж, Алекс, аз…

Алекс отново стисна ръката му, за да му покаже, че няма нужда да я утешава. Така си и беше: познаваше Майкъл Елиот само от службата. И никога нямаше да признае, че известно време си е мислила за нещо друго. Когато Елиот я целуна на тържеството, само преди две седмици, всъщност тогава го видя за последен път, тя се смути, дори се смая. Така се чувстваше и сега. Не изпитваше скръб. Просто внезапната му смърт я ужасяваше.

— Ужасно е, зная — рече Марк. — Странно. Но такъв е животът. — Той поклати глава. — Искам да кажа, странно е, че постоянно се случва.

Алекс избърса с длан сълзата от окото си.

— По-точно в пет цяло и седем процента от случаите на смърт при домашни инциденти.

Марк запремигва и се помъчи да се усмихне, макар да виждаше, че тя не се шегува.

„Провидънс Лайф“ се намираше на ъгъла на Доранс и Уестминстър в самия център на Провидънс. Подобно на повечето постройки в града, сградата копираше архитектурен стил от Европа — в този случай величествената тържественост на дворците на Медичите. Но докато носещите стени бяха принуждавали представителите на флорентинската знатна фамилия да издигат само по няколко етажа, тук архитектът беше продължил да строи етаж след етаж, та чак до дванайсетия, следван от покрив с пищни каменни детайли.

Роналд П. Макинтайър обичаше старата сграда. Работеше във фирмата още от голямото наводнение през трийсет и осма и също като месинговата плоча на главния вход, която отбелязваше това събитие, беше видял и по-добри времена. Въвеждането на персонал по поддръжката и охраната го бе поизбутало настрани, но въпреки това той все още пристигаше сутрин пръв. Новопостъпилите в „Провидънс Лайф“ се чудеха какво всъщност работи Мак, но съвсем скоро им омръзваше да се питат — защото го виждаха да върши най-различни неща на най-различни места. И накрая решаваха, че навярно се занимава с климатичната инсталация и стария, но все още здрав котел, за който се говореше, че бил в мазето.

Когато Алекс Тайнън пресече паркинга, като си търкаше очите, тъкмо Мак излезе през една от страничните врати, за да я посрещне. Той остави на земята кашона с папки, който носеше, и подвикна: