Читать «Застрахователи» онлайн - страница 2

Може би Харолд имаше проблеми със Сюзи. Може би затова го беше повикал. Гласът му звучеше странно, дори трепереше. Като че ли бе на градус. Може би Сюзи го беше напуснала. Маргарет винаги казваше, че тази работа нямало да продължи много, че Сюзи просто го използвала. Момиче като нея не можело да се влюби в човек като Харолд. Тя била шумна и тъпа, а той — сдържан и затворен, биолог, за бога. Може би наистина бе така — семеен проблем. Може би просто искаше да си излее душата. Двамата вече не бяха близки приятели, но нима Харолд изобщо имаше такива? Може би в крайна сметка нямаше защо да се тревожи. Може би нямаше нищо общо с изследванията.

Когато наближиха изход десет, снегът започна да се превръща в лапавица. Ниско над летището висеше оранжев облак. Сигурно след няколко часа щяха да го затворят. В началото на рампата подминаха патрулна кола, червено-сините й предупредителни светлини безшумно се въртяха. Малко по-нататък видяха понтиак, който се беше забил в мантинелата. Под светлината на фаровете му стоеше жена, обгърнала раменете си с ръце и вперила поглед в огънатата ламарина, сякаш не вярваше на очите си.

— Трябвало е да си сложи зимни гуми — поклати глава шофьорът. — Хората просто забравят за това, докато не се претрепят някъде. Сигур си мислят, че лошите неща се случват само с другите, нали тъй?

„Медан Инк.“ се помещаваше в необозначена двуетажна сграда от кафяви тухли с правоъгълни прозорци в голям пуст двор. Подобно на повечето постройки в района, тя беше заобиколена с висока ограда от телена мрежа, но порталът зееше отворен и никой не го охраняваше.

Тейт го чакаше във фоайето. Беше с бяла престилка. Елиот плати на шофьора и влезе.

Харолд положи всички усилия да си придаде весел вид и енергично му стисна ръката. Но когато видя изражението му, усмивката му угасна.

— Майк, извинявай за цялата тази…

— Мястото ми не е тук, Харолд — прекъсна го Елиот и хвърли поглед към униформения пазач на рецепцията.

— А, не се безпокой за това, за бога. — Тейт затвори вратата. — Кабинетът ми е насам.

Сградата беше модерно обзаведена с ярки тръбни мебели, по белите стени висяха увеличени снимки на микроорганизми. Елиот мълчаливо последва Тейт.

— Ужасна вечер — рече Харолд. — И казват, че това било само началото.

Тейт бе на четирийсет и шест, с една година по-млад от Елиот, но изглеждаше много по-възрастен. Късата му брада сивееше и макар че все още имаше сравнително гъста коса, по високото му чело бяха врязани дълбоки бръчки. Ако беше малко по-загорял, спокойно можеше да мине за моряк. Елиот изглеждаше по-фин, лицето му бе по-гладко. И топлите му кафяви очи оставяха измамно впечатление за уязвимост, нещо, което особено привличаше жените.

Минаха по дълъг коридор с неонови лампи и жълти врати от дясната страна. Две яркочервени двойни врати отляво водеха към лабораториите. През стъклата им Елиот видя работни маси, компютърен терминал и лавици с колби и мензури. На едната имаше надпис:

ОПАСНОСТ ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НОСЕНЕТО НА МАСКИ И РЪКАВИЦИ

— Аз съм ей тук — каза Тейт, набра електронния код и отвори една от жълтите врати. — Между другото, как е Маргарет?