Читать «Застрахователи» онлайн - страница 17

Рудник проучваше устната кухина на Елиот и диктуваше наблюденията си. По време на предсмъртните си гърчове той бе отхапал парче от лявата си буза, голямо колкото монета от двайсет и пет цента, което сега се държало само на лигавицата. От натиска на челюстите единият от кътниците му се пропукал.

Лицето му, както виждаше Грант, все още беше изкривено от болка. Мускулите на скулите му се бяха свили на възли и вече нищо нямаше да ги отпусне. Детективът се опита да си представи какво е да светиш като коледна елха.

Рудник отстъпи от масата.

— Двеста хиляди долара — безизразно рече Грант. — Обичайната застраховка за служители на фирмата. Парите получава съпругата.

Тя кимна.

— Е, спокойно можете да се свържете с банкерите си. Защото това тук е случайна смърт от токов удар.

— Откъде знаеш?

Рудник презрително изсумтя.

— Откъде зная ли? От дългогодишен опит. От пет-шест подобни случая. Не си ли спомняте онзи от миналата година, зъболекарят?

Грант просто я гледаше.

— А би трябвало. Той ви струваше половин милион. Абсолютно същият случай. И вие пак дойдохте да душите тук.

— Нима?

Рудник с отвращение поклати глава.

— Много добре го знаете. Но все пак се наложи да платите. Защото беше нещастен случай. — Тя повдигна безжизнената дясна ръка на Елиот. — Виждате ли белега?

Грант се наведе напред и се втренчи в сиво-жълтеникавата подута кожа около суха наглед рана върху възглавничката на палеца на мъртвеца. После кимна.

— С тази ръка е държал бормашината. Оттук го е ударил електрическият ток.

— Нима? Ти виждала ли си бормашината?

Рудник тъжно се усмихна.

— Не, естествено. Измислям си всичко.

Тя посочи една маса в отсрещната част на залата — върху нея лежеше малка метална бормашина в найлонова торбичка. Грант се изправи и отиде при нея.

— Не разбирам как можете да сте толкова подозрителни към един от своите — рече тя. — Искам да кажа, средният човек, може би — вашите клиенти, хората, от които получавате вноските, от които получавате заплатите си — явно е, че искате да ги прецакате, така правят всички застрахователни компании. Но този тук? Той е бил важна клечка във фирмата. Вие сте го познавали, нали?

— Естествено.

— Тогава не ви ли се струва, че това малко прилича на човекоядство?

— Ние не го ядем. Сади. Просто проверяваме — само искаме да сме сигурни, че всичко е чисто. Винаги го правим.

Рудник опря ръце на хълбоците си.

— С други думи, имате основания да смятате, че може народно да се е самоубил, така ли?

Грант взе торбичката с бормашината.

— Семейният му живот не е бил блестящ. Зная го.

— Какво точно означава това?

Той сви рамене. Рудник го гледаше настойчиво, без да крие презрението си.