Читать «Застрахователи» онлайн - страница 15

Оказа се сложно. Компютърът като че ли нямаше желание да си играе с нещо толкова несериозно. Когато най-после го накара да й сътрудничи, резултатът я разочарова. Поради същата причина, с други думи без причина, връзките бяха чисто случайни. Имаше малко по-малка вероятност жертвите на рак да притежават кабрио в сравнение с населението като цяло. Същото се отнасяше за самоубийците. Малко по-вероятно беше хората, загинали при самолетни катастрофи, да имат спортни коли, но това не й помагаше. Що се отнасяше до жертвите на инфаркт, те отговаряха точно на средните данни: 4.2% от тях шофираха кабриолети. Намръщена, Алекс сравни категориите за последните шест години. На екрана запремигва ред от цифри: 4.2%, 4.2%, 4.2%, 4.2%, 4.2%, 4.2%.

Отначало си помисли, че компютърът й нещо се е повредил. Такава стабилност на съотношение между числа, които в действителност не бяха свързани, й се струваше невъзможна. Тя изключи и отново включи монитора, но цифрите останаха същите. Явно грешката бе нейна. Започна отначало, отбеляза база данните, които използваше, и повтори целия анализ. И получи същия резултат. Според централния архив 4.2% от клиентите на „Провидънс Лайф“, станали жертва на инфаркт, притежаваха кабриолети — всяка година.

Алекс сбърчи чело, пръстите й потропваха по ръба на бюрото. Някъде в архива имаше грешка, но тя не знаеше колко е голяма. Върна се към самоубийствата. Процентът на притежатели на спортни автомобили през последните десет години се увеличаваше и намаляваше, точно както би трябвало да се очаква: 3.1%, 5.4%, 4.0%…

— По дяволите!

Тъкмо се канеше да започне наново, когато телефонът иззвъня. Търсеше я Лиз Фостър. Алекс си погледна часовника. Дванайсет и половина. Обядът! Толкова беше потънала в цифрите, че бе изгубила представа за времето.

— Господи, Лиз! Извинявай. Лиз?

— Да. За какво се извиняваш?

— За обяда. Трябваше да обядваме заедно. Съвсем…

— Ами точно за това ти се обаждам. Исках да ти кажа, че няма да мога да дойда.

— А, ясно. Как си?

Мълчание, последвано от хлипане.

— Лиз, миличка?

— Да, да. Чувам те. Просто…

— Всичко е наред, сладурче. Разбирам.

— Какво разбираш?

— Ами… за Майкъл. Трябва да е ужасно, след като си работила с някого и после той…

Внезапно Лиз избухна в плач — открито и прекалено буйно, както се стори на Алекс.

— Съжалявам — промълви тя. — Страшно съжалявам. Просто… просто… — Но не успя да продължи и отново се разплака.