Читать «Заеко, бягай» онлайн - страница 10

"Опознай себе си – е казал някога един мъдър древен грък. – Опознай себе си. А какво означава това сега, момчета и момичета? То значи: бъди това, което си. Не се опитвай да бъдеш Сам или Джони, или Фред от съседната врата! Бъди самият ти. Господ не иска едно дърво да бъде водопад или едно цвете да бъде камък. На всекиго от нас Господ дава определен талант."

Дженис и Заека стават необичайно тихи. И двамата са вярващи. Божието име ги кара да се чувстват виновни.

"Бог иска някои от нас да станат учени, други – артисти, трети – пожарникари, лекари, майстори на трапеца. И на всекиго от нас той дава необходимия талант, за да станем такива, при условие, разбира се, че се потрудим, за да го развием. Трябва да работим, момчета и момичета. И така: Опознай себе си. Научи се да разбираш своите дарби и тогава работи, за да ги усъвършенстваш. Това е пътят към щастието." Той стисва устни и намига.

Това беше хубаво. Заека се опитва по същия начин да стисне устни и да намигне, сякаш казва на публиката отпред, че отзад се крие враг. Уолт Дисни и Меджи пийл пийлър къмпани смятат, че това е подражателство, но какво от това, дявол да го вземе, щом е направено приятно. Всички подражаваме. Земята също подражава, като се върти. Подражатслството е в основата на нашата система. Витакономи – девизът на съвременната домакиня – думичка, която означава да запазваме витамините по метода на Меджи пийл (с произвежданите от Меджи пийл пийлър къмпани машинки за автоматично белене).

Дженис става и затваря телевизора точно когато ще започнат новините в шест. Малката звезда, която остава от електрическия ток, бавно угасва.

Заека пита:

– Къде е детето?

– При майка ти.

– При майка ми? Колата пред майка ти, а детето при майка ми! Господи! Каква си я забъркала...

Тя се изправя и коремът ѝ, заприличал на твърда буца, го вбесява. Облечена е с една от ония поли за бременни, които на корема са изрязани във формата на буквата V. Изпод блузата ѝ се открива бял полумесец от комбинезона ѝ.

– Бях уморена.

– Нищо чудно – казва той. – Колко джина си изпила?

И сочи бутилката с "Олд фешънд".

– Оставих Нелсън при майка ти, като отивах до мама, за да излезем с нея из града. Отидохме с нейната кола и се поразходихме, като разглеждахме пролетните дрехи по витрините, а тя ми купи един хубав шал от разпродажба на намалени цени. Пъстър. Пейсли. – Тя заеква. Малкият ѝ остър език се подава между редките ѝ потъмнели зъби.

Той се безпокои. Когато е разстроена, Дженис изпитва страх. Тя свива намръщено очи и остава така – с отворена уста и глупав израз. Откакто косата ѝ започна да оредява отстрани на гладкото ѝ чело, той все повече имаше чувството, че е слаба и мъчноподвижна; че върви само по един път – към все по-дълбоки бръчки и по-малко коса.

Той се безпокои. Когато е разстроена, Дженис сякаш преживява години. А тя само две години преди това беше завършила гимназия, все още неузряла, с малки меки гърди, които ставаха плоски, когато лежеше, и гъвкавото ѝ тяло приличаше на тялото на момче. Нелсън се роди седем месеца след сватбата, много трудно. Споменът за това превръща тревогата на Заека в нежност.