Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 190

Обонятелен дразнител, отключващ пристъпи на психоза или реликва за извикване на спомени? Роби не успя да й помогне да разбере истината. Тя се обади на Малакай и го попита дали всеки може да си спомни минали пререждания.

— Не — отвърна той с такава тъга в гласа, че се усещаше дори по телефона. — Защо питаш?

Жаки не му каза истината. Малакай щеше да поиска бурканчето, а тя и Роби бяха решили, че то не е тяхно, за да решават какво да правят с него. Бурканчето принадлежеше на друг човек. Дори това да означаваше, че ще се наложи да продадат „Руж“ и „Ноар“. Роби й каза, че не прави жертва, това е миналото, а те трябва да се погрижат за настоящето.

Жаки коленичи до стола на баща си и го погледна в очите с надеждата да я чуе.

— Ти си го намерил, нали? — попита тя.

Той погледна да види какво държи тя.

Позна го и кимна:

— Да, в органа, където беше скрито.

— С Роби искаме да стои при теб.

Той го взе. Наведе се и вдиша дълбоко.

Когато вдигна глава, погледна право към Жаки, а сините му очи се усмихваха.

— Съжалявам — прошепна той.

— За какво?

— Не успях да те опазя, нали?

Жаки не разбра какво имаше предвид. Да не би да имаше предвид случаите, в които я бе водил по лекари в Париж? Или когато я изпрати в „Бликсер Рат“?

— Какво искаш да кажеш?

— Трябваше да видя, че още си влюбена в Жил и да не ти уреждам друг брак. Ако бях послушал майка ти, нямаше да избягаш в манастира. Нямаше да те измъчват… Казаха, че си се удавила… — От окото му се отрони сълза и се търкулна по бузата.

Той хвана ръката й, вдигна я към устните си и я целуна.

— Мое задължение беше да те закрилям, дъще, но се провалих.

— Не, тате — отвърна Жаки и някак си знаеше, че така Мари-Женвиев се е обръщала към баща си. — Не, тате, не си се провалил. Не виждаш ли? Аз съм добре. Опитаха се да ме удавят, но оцелях. Омъжих се. Имам деца.

— За Жил ли си омъжена?

— Не. За друг мъж. Кръстихме голямата си дъщеря на мама.

Баща й се усмихна при спомена за неща, които всички останали, освен тях двамата, отдавна бяха забравили.

И тогава тя положи глава в скута му и докато плачеше, той я галеше по косата, а тя стори онова, което Роби й бе казал, че ще направи един ден. Прости на баща си.

Послеслов

Както в повечето ми творби, в тази книга са преплетени факти и художествена измислица.

Страстта на Клеопатра към парфюмите е легендарна и тя наистина е имала работилница за тяхното производство. Археолозите смятат, че са намерили останките й в Мъртво море, на трийсет километра от Айн Геди. Според Диоскорид, Омир и Плиний Стари, египетската царица си водела бележки за любимите си аромати и козметични препарати в книга, наречена Cleopatra gynaeciarum libri.

До наши дни този текст не е оцелял.

Наполеон, който бил чувствителен към миризми, наистина пътува до Египет в края на XVIII в. и докато е там, изследва пирамидите с армия от учени. Няма сведения да е придружаван от парфюмерист.

Историята на парфюмите и парфюмерийната промишленост в миналото и настоящето, триадите, методите, чрез които се идентифицират ламите и начинът на живот и обучение на монасите са основани на проучвания.