Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 188

— Обади се, аз ще отида за кафе.

На излизане Жаки чу как Грифин отговаря. Вслуша се в развълнувания тон, с който изрече името на Елси. Тя затвори вратата с разтреперана ръка и се облегна от външната й страна. Спомни си как баща й изричаше нейното име. Мислеше си за раздялата на родителите си. За това колко самотна се чувстваше тогава и колко нещастен беше Роби. За начина, по който огорчението на родителите им един към друг, хвърли сянка върху живота на Жаки и Роби.

— Къде е параклисът? — попита тя една от преминаващите по коридора сестри.

През няколкото минути, необходими да стигне от стаята на Грифин до параклиса на долния етаж, Жаки не мислеше за абсолютно нищо. Изпразни съзнанието си. Просто поставяше единия крак пред другия и се оттласкваше напред. Чак когато стигна до малката каменна обител и седна на една от дървените скамейки, остави вълната от сложни, усукани мисли да я залее.

В краката на прекрасната, сияйна Мадона, дузина свещи горяха в рубинени поставчици. От двете й страни вази с лилии смесваха аромата си с мириса на парафин. Следобедната светлина се лееше през сините прозорци и хвърляше меланхолични отражения в същата тъжна разцветка, която винаги изпълваше мавзолея с тленните останки на майка и.

„Знаеш какво да правиш.“

Гласът долетя от сенките на тъмната малка стаичка за молитви.

Жаки не очакваше да чуе гласа на майка си тук. Никога не го чуваше извън гробището „Слийпи Холоу“.

„Така ще постъпиш правилно.“

— Нищо не знаеш! — извика Жаки. Извика, преди да се усети, че говори на глас. Досега никога не бе проговаряла на духа на майка си. Не бе допускала да си помисли, че видението не е просто илюзия.

Нямаше нищо лошо в това да помоли Грифин да помирише помадата. Ако Жаки е просто луда, Грифин нямаше да си спомни нищо. В противен случай щеше да си спомни нещата, които и тя помнеше.

Щяха да разберат дали са били заедно и в отминали времена.

„Но и в двете минали прераждания той умря заради теб. Като Жил, когато съпругът на Мари-Женвиев ги завари заедно през онази ранна утрин в Париж. И като Тот в Египет, който се самоуби със собственоръчно приготвена отрова.“

— И какво от това? — попита Жаки.

Параклисът, изпълнен с аромата на тъга и молитви, беше тих.

Жаки премисли всичко отново. В миналото той е умирал два пъти заради нея. А само преди два дни Грифин за малко пак да загине. Ако прераждането наистина съществуваше, ако бяха изживявали онези си въплъщения заедно, то те бяха хванати в кармичен омагьосан кръг.

Два пъти е била негова любовница, макар той да не е бил свободен.

Той два пъти е умирал заради нея.

Когато Жаки се върна в стаята, Грифин бе приключил телефонния разговор.

— Как е Елси? — попита тя.

— Кацнали са в Париж. Ще е тук до час.

Жаки притисна чантата си до гърдите.

— Много ще се зарадва да те види. А и на теб ще ти се отрази добре нейното посещение.

Грифин кимна и понечи да каже нещо.

Жаки го прекъсна.

— Ще тръгвам… — Стисна чантата още по-силно. Обичаше този мъж. Още искаше да е с него, но беше наясно как следва да постъпи. — Мисля, че трябва… — Гласът й се пречупи. Как би могла да се сбогува с него?