Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 189
М Дж. Роуз
Взря се в очите на Грифин. Опита да му каже всичко само с поглед, но осъзна, че няма да успее.
— Благодаря ти за всичко. Благодаря ти, че помогна на Роби и на мен. И ми спаси живота. Никога няма да мога да ти… — Гласът й потрепери. Стисна чантата още по-силно и чу как едно от пълните с въздух балончета на найлоновата опаковка се пука. — Прибери се у дома при жена си и дъщеря си. Сам каза, че не си сигурен дали с брака ви е свършено. Дай й още един шанс.
— Но…
Жаки знаеше какво ще каже той и го прекъсна. Не искаше да чува думите.
— Няма да намериш отговори, ако аз съм с теб, а трябва да го направиш. Не толкова заради Елси, колкото заради жена си и заради себе си, Грифин. — Жаки искаше да го хване за ръка, да почувства плътта му, но беше наясно, че направи ли го, никога няма да го пусне.
— Чао — прошепна тя.
Той й спаси живота. Сега беше редно тя да му даде възможност да спаси своя.
Шейсет и четири
Стаята беше светла и слънчева, пълна с мебели, книги и произведения на изкуството от къщата на улица „Сен-Пере“. Баща й седеше на стол под прозореца. До него седеше Клеър.
Жаки се изненада колко хубав е малкият апартамент. Колко красива и зелена е гледката от прозорците. Колко сладко мирише въздухът и колко спокоен изглежда баща й.
Той се обърна да види кой е. Разгледа я внимателно, сякаш се опитваше да си спомни коя е, но не успя. В очите му не се виждаше знак, че я познава.
— Здравей — каза тихо Клеър. — Хубаво е, че реши да дойдеш. Роби тук ли е?
— Навън в колата е.
— Ще отида да го поздравя и ще те оставя с баща ти.
Жаки за малко да я спре. Не беше сигурна, че иска да остава насаме с него.
Седна на стола, от който бе станала Клеър. Баща й не беше толкова крехък, колкото очакваше. Изглеждаше си както преди. Нямаше вид на изгубен, макар тя да го бе изгубила. Но с това беше свикнала. Откакто майка й почина, той не знаеше как да се държи с нея. Един психолог предположи, че Жаки му напомня твърде много за жената, която не е успял да предпази. Жаки не се интересуваше каква е причината. Фактите й причиняваха прекалено много болка.
— Татко, аз съм, Жаки — каза тя.
— Жаки? — отвърна той така, сякаш за пръв път чуваше това име. — Съжалявам, вече не помня добре хората. Откъде се познаваме?
Жаки отвори чантата си. Извади пакетчето и го разопакова. Беше казала на Роби какво възнамерява да направи. Той се бе съгласил. Двамата бяха разгледали свитъка. Всичко нужно на брат й за работата му върху парфюма, беше написано там — включително имената на съставките. След кратко търсене в интернет установиха какъв е най-големият проблем. Една от основните съставки отдавна беше изчезнала.
Древните овощни градини с райски ябълки на Клеопатра били толкова ценни, че египтяните ги изгорили, за да не допуснат римляните да печелят от тях. В момента група ботаници изследвали мястото в пустинята, където някога се намирали дърветата, с надеждата да намерят семена и да успеят да посадят и отгледат древното растение. Може би ако успееха, Роби би могъл да създаде наново парфюма. Той мириса многократно бурканчето, което Жаки намери, но получаваше единствено главоболие.
