Читать «Загадъчни ухания» онлайн - страница 185
М Дж. Роуз
Ако само не беше отишла в Париж, Жил още щеше да е жив. Беше умрял заради нея. Но Жил й каза, че съдбата им е да са заедно. Две деца, неразделни от малки — както майка й често казваше — като чифт ръкавици.
Шейсет и едно
Жаки се опита да стане и да се отдалечи от органа. Да се откъсне от притегателната му сила и да избяга от спомените, които не бяха нейни, но същевременно така истински, все едно ги бе изживяла. Но не можеше. Продължаваше да седи на ръба на съзнателното. Трябваше да разбере нещо важно. Историята не беше приключила. Дори не беше започнала.
Жаки вдиша. Напипа аромата. От стотиците шишета с есенции и разредители, можеше да прочете само някои от етикетите върху тях. Беше изгубена сред безброй възможности. Кои от всичките съставки предизвикваха кошмарните й видения, когато се смесеха? Започна да преглежда етикетите един по един. Този ли? Или този?
Ядосана, удари с юмрук по органа като дете, жадно за внимание. Бутилки се раздрънчаха, проблеснаха стъкла. Отново удари. Под музиката на парфюмите дочу друг звук, звук, който не беше на място — ехо.
Органът е изработен от плътно парче дърво. Не е възможно да има кухини.
Жаки свали едно по едно шишенцата от органа. Скоро наоколо нямаше къде да се стъпи. Четиристотин бутилки — някои още от XVIII в. — покриваха пода в нещо като триизмерен, благоуханен килим.
Сега органът беше празен. Ковчег. Трупаните с години петна от масла образуваха абстрактна картина върху дървените рафтове. Жаки започна да натиска и побутва всички части, докато накрая не намери каквото търсеше.
Скрита вдлъбнатина.
Внимателно извади дървения правоъгълник, зад който се показа тъмна, благоуханна кухина. Изворът на аромата. Парфюмът на утехата на Роби. Кошмарът на Жаки.
Бръкна и опипа с ръка. Когато извади предмета, от него се разхвърчаха десетки парчета напукан и изцапан с петна от амбра лен. Беше свитък. Това беше един от източниците на опасния, екзотичен, хипнотизиращ аромат.
Жаки не беше сигурна дали е редно, но го разгърна. В него имаше керамично бурканче. С бяло покритие. Тюркоазени и червени фигури. Черни йероглифи. Съд, същият като онзи, който Роби бе намерил, само че здрав. Жаки бръкна в него с показалец. По стените на буркана все още имаше остатъци от восък.
Въздухът се раздвижи. Образите я примамваха. Уханието я притегли в страховита прегръдка, обви се около Жаки и я погълна.
Шейсет и две
Във всички ъгли на стаята горяха кандила. Облак най-фин аромат висеше над дървените сандъци, изящно резбованите и позлатени столове и скамейки. Върху боядисания в яркосиньо таван беше изрисувана сребриста астрономическа карта. В стените бяха изсечени две врати — едната по-голяма от останалите. Стените красяха красиви стенописи в пастелни тонове, изобразени с удивителни подробности. Стилизираният мотив на водни лилии, който пълзеше из криптата и обрамчваше картините, изобразяваше любимото цвете на Тот — синия лотос.
