Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 8

— Господи — задъха се той, едва сега видял промяната в светлините на върха на чуждата мачта. Високата и ниската светлина се бяха разменили. Червената от левия борд вече не беше пред него. Светлината бе зелена. Щирбордовата светлина. Откак бе погледнал за последен път, другият кораб сякаш бе завил рязко наляво. И сега ярките палубни светлини на огромен черен кораб изникнаха от крилата ги до момента мъгла, показвайки десния му борд пред устремилия се към него «Стокхолм». Изкрещя промяна на курса:

— Дясно на борд, колкото може!

Нилсон се извърна и сграбчи лостовете на машинния телеграф с две ръце, блъсна ги в положение «стоп машини» и после чак до най-долу, сякаш искаше да спре кораба само със силата на своята решимост. Въздухът се изпълни със звуци като в лудница.

Пълен назад.

Нилсон се извърна отново към щурвала. Ханзен стоеше там като каменен страж пред езически храм.

— По дяволите, казах дясно на борд, колкото може! — извика Нилсон с прегракнал глас.

Ханзен започна да завърта руля. Нилсон не можеше да повярва на очите си. Рулевият въртеше не надясно, което би им дало някакъв, макар и малък, шанс да избегнат сблъсъка. Той въртеше бавно и целенасочено наляво.

Носът на «Стокхолм» направи смъртоносен завой.

Нилсон чу звук от сирена за мъгла и разбра, че тя е на другия кораб.

Машинното бе потънало в хаос. Обезумелият екипаж въртеше крана, който би спрял десния двигател. Трупаше се около клапите, които можеха да обърнат посоката на въртене и да спрат левия. Целият корпус се разтресе, когато спирането започна. Твърде късно. «Стокхолм» се вряза като стрела в беззащитния кораб.

Вкопчен отчаяно в лостовете на корабния телеграф, Нилсон висеше навън върху лявото крило.

Също като него капитан Каламаи бе наблюдавал появяването на мачтовите светлини, после тяхната размяна, както и червената светлина на левия борд, блеснала като рубин върху черно кадифе. Стана му ясно, че другият кораб е направил рязък завой надясно, пресичайки пътя на «Дориа».

Без предупреждение. Без сирена за мъгла или друг сигнал.

Спирането при такава скорост бе немислимо. За това бяха нужни много мили.

Каламаи имаше на разположение няколко секунди, за да реагира. Би могъл да заповяда десен завой, право срещу заплахата, с надеждата двата кораба само да се отъркат един о друг. Може би устременият «Дориа» щеше да се изплъзне от нападателя.

Каламаи взе отчаяно решение:

— Пълен наляво! — изкрещя той.

Един от офицерите извика. Иска ли капитанът да се спрат двигателите? Каламаи поклати глава:

— Поддържайте пълен напред! — Той знаеше, че «Дориа» маневрира по-добре при голяма скорост.

Спиците на щурвала се сляха под ударите на двете ръце на рулевия, засилили колелото наляво. Двукратно изсвирване оповести завоя. Огромният кораб се бори половин миля с инерцията си, преди да започне завоя.

Капитанът разбираше, че поема голям риск, като разкрива огромната бордова площ на «Дориа». Молеше се другият кораб да се отклони, докато това все още бе възможно. И сега не можеше да повярва, че двата съда са насочени един срещу друг. Всичко приличаше на сън.