Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 10

Изтерзаният поглед на Нилсон се отмести от разяреното лице на капитана към щурвала, сякаш отговорът би могъл да се намери там. Изоставеният рул се въртеше като луд.

По време на сблъсъка Ханзен беше изчезнал.

Джейк Карей бе изтръгнат от съня си от някакъв гибелен металически удар. Кухият тътен продължи само миг, преди да бъде последван от мъчителния писък на триещи се стомани и ужасяващите трясъци и скърцания откъм горните кабини, които сякаш се сплескваха. Очите на Карей се отвориха и се втренчиха ужасени към нещо, което приличаше на сиво-бяла стена, настъпваща само на две-три стъпки от него.

Той си бе легнал преди минути. Целуна жена си Майра за лека нощ и се пъхна между прохладните чаршафи в двойното легло на първокласната каюта. Майра прочете една-две страници от книгата си, преди клепачите ѝ да натежат. После загаси лампата, притегли завивките до брадичката и въздъхна, по все още живия спомен за окъпаните в слънце лозя на Тоскана.

Малко преди това, тя и Джейк бяха отпразнували италианското си пътешествие с шампанско в ресторанта на първа класа. Карей бе предложил да пият по едно преди лягане в «Панорамата», но Майра отвърна, че ако още един път чуе оркестърът да свири «Arrivederci Roma»¹⁶, ще се откаже от спагетите завинаги. Прибраха се малко преди 22:30.

След като се разходиха ръка за ръка край бутиците във фоайето, те се изкачиха един етаж с асансьора и се отправиха към просторната си каюта на десния борд на горната палуба. Изнесоха багажа в коридора, за да го вземат стюардите щом наближат пристанището на Ню Йорк на другия ден. В кораба се почувства слабо полюляване, когато центърът на тежестта му отиде по-високо поради изпразването на огромните вътрешни резервоари за гориво. Беше като да те залюлеят в гигантска люлка и не след дълго Майра Карей също заспа.

А сега леглото на съпруга ѝ се тресеше неудържимо. Той бе катапултиран във въздуха, сякаш от обсадна машина. Свободното му падане продължи няколко живота и приключи с цопване в дълбоко езеро тъмнина.

Смъртта вилнееше по палубите на «Андреа Дориа».

Тя бродеше от шикозните каюти на по-високите етажи до туристическите под водното равнище. Петдесет и двама души лежаха мъртви или умиращи още в началото на катастрофата. Десет кабини от първа класа — там, където пробойната зееше най-широко, бяха унищожени. Отворът беше по-тесен в основата си, но помещенията под водното равнище бяха малки и по-гъсто населени, така че ефектът там бе още по-унищожителен.

Пътниците загиваха или оцеляваха според прищявката на съдбата. Един от първа класа, решил да си измие зъбите, се втурна обратно към спалното помещение, за да види, че стената липсва, а съпругата му е изчезнала. Двама загинаха на място в де лукс фоайето. Двадесет и шестима италиански емигранти от малките, евтини каюти в най-ниската палуба се случиха точно на мястото на удара и загинаха сред масата нагърчена стомана. Сред тях бе и една жена с четири малки деца. Случиха се и чудеса. Младо момиче, изскубнато от първокласната си кабина, се събуди върху смачкания нос на «Стокхолм». Покривът на друга кабина се стовари върху обитаващата я двойка, но те успяха да изпълзят в коридора.