Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 6

Пиукането на радара идваше от изток право срещу «Дориа». Каламаи се бе надвесил над екрана и, свъсил вежди, наблюдаваше приближаващата точка. Апаратът не можеше да му съобщи що за кораб наблюдава или колко е голям. Той не знаеше, че това е бърз презокеански лайнер. При сборна скорост от четиридесет възела, двата съда скъсяваха разстоянието помежду си с по две мили на всеки три минути.

Местоположението на кораба объркваше. Поелите на изток съдове би следвало да се придържат към курс с двадесет мили по на юг. Може би беше рибарски кораб.

Съобразно правилата за корабоводене, срещащите се в открито море съдове следва да се разминават с ляв борд към ляв борд — като автомобили. В случай че маневрата за провеждане на такова разминаване се окаже опасна, те могат да се разминат и с десен борд към десен борд.

От показанията на радара личеше, че ако корабите следват курсовете си, те ще се разминат на безопасно разстояние с десен борд. Както автомобилите в Англия.

Каламаи разпореди на екипажа си да не изпуска от око другия кораб. Предпазливостта не е навредила никому.

Корабите бяха на десетина мили един от друг, когато Нилсон включи светлината под плота до радара и се приготви да регистрира променящата се обстановка на хартия.

— Какъв ни е курсът, Ханзен? — извика той.

— Деветдесет градуса — отговори безизразно рулевият. Нилсон отбеляза два хикса върху плота и прекара няколко линии помежду им. Пак провери засечения обект и нареди да се води наблюдение от лявата страна на мостика. Изчисленията му на плота показваха, че другият кораб се движи бързо насреща им по паралелен курс и леко наляво. Излезе от рубката и се опита да огледа с бинокъл. Никаква следа от кораб. Нилсон крачеше от едното крило до другото, като всеки път спираше пред радара. Поиска нов доклад за курса.

— Все още деветдесет градуса, сър — заяви Ханзен. Нилсон се зае с жирокомпаса. Дори и най-малкото отклонение можеше да се окаже фатално и той искаше да се убеди в правилността на курса. Ханзен протегна ръка над главата си и корабният звънец се обади шест пъти. Единадесет часа. Нилсон обичаше да слуша оповестяването на корабното време. В късна вахта, когато самотата се обединява с отегчението, песента на корабния звънец олицетворява романтичното влечение, което бе изпитвал към морето като хлапак. По-късно щеше да се сети за този звън като за глас на съдбата.

Отвлечен от намеренията си, Нилсон отново се обърна към радарния екран и отбеляза нов знак на плота. Единадесет часа. Седем минути разделяха двата кораба.

Нилсон изчисли, че съдовете ще се разминат с левите си бордове на разстояние повече от достатъчното. Отново излезе от рубката и насочи бинокъла си наляво. Да се побъркаш. Там, където радарът показваше кораб, имаше само тъмнина. Може би ходовите светлини не работеха. Или пък беше военен кораб на учение.