Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 5

Рулевият го погледна безизразно и след няколко секунди почти незабележимо кимна. Нилсон се убеди, че курсът е стабилен, промърмори одобрително и се скри в щурманската кабина. Тръпки ме побиват от тоя Ханзен, помисли си, като потрепери, и взе нова позивна, за да провери резултата от маневрата. Нещо не е като хората. Дори и след двуградусовата корекция в южно направление «Стокхолм» пак си беше на три мили северно от курса. Влезе обратно в рубката и нареди, без да гледа Ханзен:

— Два градуса надясно!

Ханзен отпусна колелото до деветдесет и един градуса. Нилсон промени цифрите в курсопоказателя и остана при компаса, докато се убеди, че Ханзен е повел съда по новия курс. После се надвеси над радарния екран и от отражението, лицето му доби жълтеникав оттенък. Електронният лъч активира ярка точка в левия край на екрана, на около дванадесет мили разстояние. Нилсон вдигна вежди. «Стокхолм» си имаше компания.

Без Нилсон да може да усети, корпусът и надстройките на «Стокхолм» бяха опипани от невидими електронни вълни, които се върнаха към въртящата се радарна антена, високо над мостика на друг кораб, понесъл се с висока скорост насреща. Няколко минути по-рано офицерът, обслужващ радара в просторния мостик на италианския пътнически кораб «Андреа Дориа», се обърна към набит мъж с морска барета и тъмносиня униформа:

— Капитане, виждам кораб на седемнадесет мили и на четири градуса по щирборда.

Радарният екран бе под непрестанно наблюдение при двадесет мили обхват от три часа, когато капитан Пиеро Каламаи излезе на крилото и забеляза призрачни сиви сенки да се полюшват над западните води, като души на удавници. Капитанът разпореди незабавно да се премине в режим за плаване в мъгла. Петстотин седемдесет и двамата членове на екипажа бяха поставени в положение на тревога. Сирената за мъгла виеше на всеки сто секунди. Външният наблюдател се премести на носа, откъдето имаше по-добра видимост. Екипажът на машинното отделение бе поставен в положение на готовност, за да може да се намеси веднага при спешен случай. Водонепроницаемите прегради, разделящи единадесетте отсека на кораба, бяха затворени.

«Андреа Дориа» приключваше продължилото девет дни и 4000 мили плаване от родното пристанище Генуа с 1134 пътници и 401 тона товар на борда. Въпреки гъстата мъгла, застлала палубите му, «Андреа Дориа» се носеше с почти пълен напред. Двата турбодизела с обща мощност от 35 000 к.с. тласкаха огромния кораб с двадесет и два възела¹⁴. Италианската пътническа линия не си играеше със своите кораби и пасажери. Нито пък плащаше на капитаните си, за да пристигат със закъснение. Времето беше пари. Никой не знаеше това по-добре от капитан Каламаи, който бе водил този кораб при всичките му презатлантически плавания. Той бе твърдо решен да го докара в Ню Йорк със закъснение от точно един час, загубен в борба с бурята преди две вечери, и нито секунда повече.

Когато «Дориа» мина край маяка в 22:20 часа, от мостика успяха да го засекат чрез радара, както и да доловят самотния стон на сирената му за мъгла, но не можаха да го видят, при това от разстояние по-малко от миля. Оставил маяка зад себе си, капитанът заповяда да се поеме курс на запад, към Ню Йорк.