Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 3

— Променете курса на осемдесет и седем градуса.

Нилсон превъртя огромните зарове на курсопоказателя на 087. Капитанът остана достатъчно дълго, за да се убеди, че рулевият завърта щурвала, колкото е необходимо, после се прибра в каютата си. Обратно в щурманската кабина, Нилсон изтри стария курс от деветдесет градуса, прокара с молив разпоредения нов от капитана и определи местоположението на кораба чрез изчисление. Продължи траекторията му, съобразно курса и скоростта и отбеляза едно «Х». Новият курс трябваше да ги изведе на пет мили от маяка. Нилсон прецени, че силните течения от север ще съкратят това разстояние до две мили. Отиде при десния радар и промени обхвата му от петнадесет на петдесет мили. Тъничкият жълт електронен лъч показа елегантната ръка на Кейп Код и островите Нантъкет и Мартас уайнярд. При такъв обхват корабите бяха твърде дребни обекти, за да бъдат различени на екрана. Нилсон го върна обратно на петнадесет мили и възобнови разходките си. Към десет часа капитанът се появи отново.

— Имам писмена работа в каютата си — обяви той. — Ще разпоредя промяна в курса северно след два часа. Ако видите маяка по-рано, извикайте ме! — Той примижа срещу прозореца, сякаш усещаше зад него нещо, което не можеше да съзре. — Или пък, ако се появи мъгла или времето се влоши.

В момента «Стокхолм» беше на четиридесет мили западно от маяка — достатъчно близо, за да улови позивната му по радиото. Електронният курсопоказател предупреждаваше, че корабът следва курс с две мили северно от разпоредения от капитана. Вероятно теченията го отклоняват, реши Нилсон. Нов сигнал след шест минути показа, че корабът е почти три мили северно от курса си. Все още няма причини за тревога — просто трябва да си отваря очите. Дежурна заповед гласеше, че при отклонение от курса се вика капитанът. Нилсон си представи изражението на капитанското набраздено лице с едва прикривано презрение в ония погълнали морето очи. «И вие ме викате да се кача тук от кабината си заради това?» Нилсон почеса замислен брадичката си. Може би проблемът беше в курсопоказателя. Може би позивните бяха все още слаби за точно привързване. Нилсон знаеше, че изцяло зависи от волята на капитана. Но все пак той бе и вахтен офицер. И взе решение: