Читать «Загадката „Серпента» онлайн - страница 11

Пътниците от двете долни палуби водеха най-трудната борба за живот в изпълнените с дим, наклонени коридори, залети от мазни потоци черна вода. Постепенно хората започнаха да се струпват в аварийните пунктове и зачакаха инструкции.

Когато корабите се сблъскаха, капитан Каламаи се намираше в противоположния, незасегнат край на мостика. Излязъл от първоначалния шок, той дръпна лостовете на машинния телеграф в положение «стоп». В крайна сметка корабът застина в гъстата мъгла.

Вторият помощник отиде до инклиномера — инструмент, измерващ крена¹⁷ на кораба.

— Осемнадесет градуса — каза той. След няколко минути добави: — Деветнадесет.

Ледени пръсти сграбиха сърцето на капитана. Кренът не биваше да е повече от петнадесет градуса, дори и при два наводнени изцяло отсека. При наклон над двадесет градуса изолираните отсеци щяха да се наводнят.

Логиката му казваше, че положението е непонятно. Проектантите на кораба гарантираха хоризонталното му положение при наводнена, която и да било двойка от изолираните един от друг отсеци. Поиска доклади за размера на бедствието от всяка палуба, най-вече за състоянието на преградите, и разпореди излъчване на SOS сигнал заедно с координатите на кораба.

Офицерите дотичаха с докладите си. Хората от машинното изпомпваха водата от помещенията по десния борд, но тя нахлуваше с по-голям дебит от изпомпвания. Наводнено бе котелното и водата проникваше в още две помещения.

Проблемът идваше от палуба А, чието предназначение бе да служи като стоманен капак върху водонепроницаемите вертикални прегради, разделящи корпуса на отделни отседи. Водата нахлуваше през пасажерските стълбища надолу.

Вторият офицер съобщи новите показания:

— Двадесет и два градуса.

За капитан Каламаи не бе необходимо да поглежда инклиномера, за да разбере, че кренът е преминал точката, при която би могъл да се коригира. Достатъчно красноречив бе наклонът на затрупания с карти под.

Корабът загиваше.

Капитанът беше скован от мъка. «Андреа Дориа» не бе просто кораб. Построеният за двадесет и девет милиона долара Крал на италианските линии беше най-великолепният и луксозен пътнически кораб на вода. Слязъл от дока едва преди четири години, той имаше задачата да покаже на света, че италианският пътнически флот е отново на линия, след края на войната. С грациозния си черен корпус и бели надстройки, с предизвикателното червено, бяло и зелено на димохода, корабът повече напомняше за творение на скулптор, отколкото на морски архитект.

Освен всичко друго, това си беше неговият кораб. Той бе водил «Дориа» по време на изпитателните му плавалия, както и при стотина презатлантически курса. Познаваше всяка палуба по-добре от стаите в собствената си къща. Никога не му омръзваше да кръстосва от единия до другия му край, като посетител в музей, да попива произведенията на тридесет и един от най-добрите италиански художници и майстори на художествените занаяти, да се надува от гордост с ренесансовата прелест — огледала, позлата, кристали, ламперии от редки дървесни видове, изкусни гоблени и мозайки. Окръжен от гигантското пано, представящо Микеланджело и други велики италиански художници, той спираше в залата на първа класа пред излятата от масивен бронз статуя на Андреа Дориа — втория по величие след Колумб. Старият генуезки адмирал стоеше, както винаги, готов, да изтегли сабята си при най-малкия знак за опасност от пиратски набег.