Читать «Завръщането на Пурпурната гвардия» онлайн - страница 524

— Тъй вярно, господине.

— Излизайте на палубата! Пригответе арбалетите!

Моряците се щураха насам-натам, мъкнеха снаряжение и си разпределяха малкото оръжие, което имаха. Джемейн се отправи към кърмата, Корло го последва. Там се загледа във вълните, където корабът се мяркаше между сивата вода и също тъй сивото надвиснало небе. Въртеше се около тях, пъргав като чайка, а Ревностен, галера с един ред гребци роби, очукана от дългото си плаване през океана, се плацикаше като дънер.

Готвеха се да ги таранят.

— Пригответе се!

На Уат:

— Готов да свърнеш надясно.

Старият кормчия стисна беззъбите си челюсти и сбръчка устни:

— Ще опитаме, господине.

Корло го потупа по рамото и посочи към носа. Лоста стоеше прав, хванал с ръце планшира, вперил поглед в приближаващия се съд.

— Жалко за меърците, а? — произнесе той.

Жалко преди всичко за нас. Джемейн, стар моряк, можеше само да гледа със смаяна възхита умението и опита им. Корабът ги доближи, изкачи последната вълна точно навреме, за да се спусне надолу, добави силата на тежестта си към напора на мощния обшит в бронз таран, разряза водата и вдигна вълна, по-висока от него самия.

Красота.

— Наляво!

Уат тласна дръжката настрани. Ревностен едва бе започнал да се помества, когато другият кораб се оказа точно при тях. Твърде бавно — нямаме възможност. Никаква възможност.

Ударът отмести Ревностен. Той откъсна Джемейн от мястото му и го изхвърли над планшира. Студената вода пареше, все едно вреше. Тя му отне и малкото останал въздух. Зрението и усещанията се явяваха на откъслеци, когато главата му се покажеше на повърхността. Ревностен се клатеше и едната му страна се бе килнала. През борда падаха хора. Лоста стоеше на носа и бе вдигнал гневно юмруци. После сивата вода се разпени, когато той падна сред вълните. Студената, убийствена вода вледеняваше ръцете, лицето и краката му. Той потъваше и губеше сила във всепроникващия студ. Вледеняването се разпростря и му отне зрението и сетивата.

Събуди се, закашлян да плюе вода върху твърда палуба. Неподвижен. Крайниците безполезни. Останалите хора от кораба му лежаха като уловени риби. Меърските моряци в тъмни кожени доспехи се бяха събрали около един оплетен в мрежа човек. Той мърдаше, а сопите го налагаха без отдих. Един моряк го видя, че е буден, дойде и задъхано си обърса челото.

— От Дженабарис си, нали така? — попита го той със странно произношение на наречието на Южните конфедерации.

Джемейн кимна.

— Обикновено пленяваме корабите — без малазанските — но вашият бе такава развалина, че трябваше да го потопим.

Той се усмихна, сякаш това по някакъв начин го оправдаваше.

— Извинявам се.

Той отново обърса чело, пое дълбоко дъх и посочи с тоягата си към оплетения, сега неподвижен човек от Ревностен, за чиято самоличност Джемейн можеше да се досети.

— Всичките отивате при корелците. Особено онзи. Той не се удави — хубаво, че водата ни свърши половината работа, а? Ще вземем добри пари за него.

Човекът отново се усмихна с белите си зъби.

— Мисля, че ще се справи добре на стената.

Речник

Понятия и титли