Читать «Завръщането на Пурпурната гвардия» онлайн - страница 523

* * *

С ръка на планшира, разкрачил крака за равновесие, Джемейн отиде до носа с чаша димящ чай в едната ръка. Ревностен внезапно се надигна в бурното открито море и врящата течност изгори ръката му, но той продължи със стиснати заради болката зъби. Приклекна до човека, който седеше присвит, с лице в ръцете, пръстите му — заровени в мръсната тъмна коса.

— Изпий това, Лост! — провикна се Джемейн над рева на вълните и свистящия вятър. — Горещо е! Хайде, трябва да пиеш нещо!

Другият обаче не вдигаше поглед, не пиеше дори, камо ли пък да яде. Вече три дни и три нощи. Колко ли дълго можеше да изкара някой Обетник без вода или храна? Корло предположи, че може би вечно.

Джемейн още веднъж сниши глава.

— Знаеш, че сме навлезли в Разреза! Западнякът ни доведе тук. Според Корло сме можели да срещнем демоните, които живеят в тези води!

Никакъв отговор, само бавно ужасено люлеене.

Джемейн поклати глава и остави чашата между босите крака на Лоста. Върна се до стълбата и отиде да говори с Корло. Намери го да пуши лула в хамака.

— Все не ще да отговаря.

Корло извади лулата от устата си.

— Няма.

— Ти си маг — защо не направиш нещо? Да облекчиш лудостта му?

Изсумтяване.

— Не и без неговото разрешение.

— Значи не можем да направим нищо за него?

— Можем да се молим Ездачите да дойдат. Това ще го извади от безумието.

Джемейн не можеше да каже дали магът е сериозен или не.

— Не, благодаря.

Някое време той гледаше гредите над тях и слушаше как бурята блъска кораба.

— Не разбирам. Какво е станало?

— Твърде сме закъснели. Пропуснали сме това, за което изминахме целия този път. Всичко, което изтърпяхме…

Той се намръщи и огледа бялата си глинена лула.

— Загубихме много приятели. Той си мисли, че е трябвало да бъде там и да помага. Обвинява се.

— А ти?

Корло сви рамене.

— За мен е различно. Аз не съм Обетник. Връзката не е толкова силна.

— Мислех си, че си Обетник.

— Не, но съм от следващия най-висок разряд. Аз съм от Първото въвеждане. Първият набор след Обета.

— А, разбирам.

Или така му се струваше — не бе уверен, макар че според него наборът бе станал много преди привидно четиридесетината години на мъжа.

По стълбището изтрополя Гарен, друг от хората на Лоста:

— Кораб на хоризонта!

Видът и строежът му бяха напълно непознати на Джемейн — което не бе изненада, защото досега не беше плавал из тези води. Изненада се от лекотата, с която се носеше по високите стръмни вълни в Морето на бурите — Корло го наричаше Разрезът. С квадратни платна, едномачтов, със страховит таран под ватерлинията, който пореше всички вълни и надигаше вода и пяна при издиганията на кораба. Невероятно, но галерата имаше четири реда гребци. Иначе би се преобърнала в такова море.

— Какви са тези? — провикна се той към Корло.

Лицето на мага беше мрачно.

— Прилича ми на кораб от Меър. Трябва да се измъкваме.

Джемейн замалко да се разсмее, но не искаше да покаже отчаянието, което корабът всели в сърцето му. Нямаме възможност да ги надминем. Той викна:

— Дясно на борд! Обърни кърмата към тях, Уат!