Читать «Завръщането на Пурпурната гвардия» онлайн - страница 522

Джал! Джал беше! Какво каза той? Бил на водопадите, прехвърлял товар, и се пошегувал как един от лодкарите ухажвал някаква жена от пътниците…

Мъжът бе дошъл до тезгяха. Той бутна златното слънце.

— Мисли по-усилено. Понеже можеш да зяпаш каквото си искаш, но тази монета няма да се размножи.

Арон облиза устни и преглътна. Усмихна се нервно.

— Опитвам се да си припомня, господине.

— Добре. Опитай се.

Той отново отиде на масата, върна се с чашата и бутилката, сипа още едно питие и го побутна.

Арон кимна благодарно и гаврътна цялата чаша. Трябва да отворя прокълнатата си от Д’рек уста! Вече няма връщане назад. Този тук не го е еня за парите. Това е за нещо повече от пари. Никой не изпраща човек като този, когато става дума само за пари. А мъжът го гледаше внимателно, очите му бяха лениви, спокойни… търпеливи.

Арон се прокашля. Притисна парцал към лицето си. Кой ще да е ходил нагоре по реката тогава? Кривокрак? Не, той е на юг. Кат? Не, глупако! Бил е мъж. Старият Пик? Не би минал покрай Хенг. Тулен! Трябва да е бил Тулен. Сякаш цял век го няма.

— Чух нещо за лодкар, който превозил жена някъде по онова време…

— И?

— Че я бил превел покрай Хенг.

Мъжът кимна и се намръщи разбиращо.

— А знаеш ли името на този лодкар?

Искай, човече. Който не иска, няма да му дадат!

— Добре, господине. Да имате у себе си още някое от тези златни слънца?

И той опита най-приятната си усмивка.

Мъжът въздъхна шумно и сведе глава. После я надигна, огледа заведението и погледът му се върна върху Арон.

— Кажи ми, кръчмарю. Кога за последен път имперските бирници са минавали оттук?

Мръсник! О, не. Не и бирниците…

Мъжът кимна бавно и тържествено.

— Тулен. Старият Тулен. Кара лодката с момчетата си. Чудесен кротък човек, никога не е сторил неприятности никому.

— Благодаря ти…?

— Арон Хъл. А вие… господине?

Мъжът се спря на вратата и сви рамене.

— Мос. Юстан Мос. Приятен ден, кръчмарю.

Арон отиде до намаслената кожа, която му служеше за единствен прозорец. Мъжът, Мос — все едно това беше истинското му име — възседна коня, леко го смушка и тръгна нагоре по реката. О, Тулен, какво изпратих подире ти? Съжалявам, старче. Тогава си припомни монетата. Върна се на тезгяха, взе я и я огледа. Изглеждаше истинска. Захапа я, понеже бе чул, че чистотата на златото се познава от мекотата му. Лошото бе, че беше захапвал само веднъж друга монета. Бързо я пусна в кесията на врата си. За кратко време мислите му се спряха върху жената. Коя би могла да бъде? Избягалата съпруга или дъщеря на някой благородник? Я си представи! Някаква знатна дама на старата пропускаща лодка на Тулен! Колко невероятно. Не, вероятно някоя, която знае нещо или е чула нещо, което не е трябвало, та е избягала. Вероятно прислужница или любовница на някой управител. Най-добре да не си пъха носа в такива работи.

Като стана дума за слугини… Арон затапи талийското, извади бутилка евтино канско червено и напълни чашата. Може би ставаше да се позабавлява с някоя от тях сега. Някоя млада. Не твърде умна и лесна за сплашване. Той отпи от виното и се усмихна. Дългокоса.