Читать «За моята си черга ((Шарения, която може и да се не чете))» онлайн - страница 2

Да. И всичките тия осемнайсет ръкописа, сѐ къде края, в един хор повтаряха, в разни форми и вариации, същото:

— Московци! Московци! Московци!

Бяха си плюли в устата.

* * *

Понеже на следващия ден, при виждането ни, г. Х. ми отговори, че мога да се ползувам както обичам от ръкописите, аз улавям случая, за да приведа тук предметните пасажи буквално и по градацията на силата им. Това няма да бъде съвсем безинтересно за читателя.

Един ръкопис казваше:

„Наистина, че идеята на поменатото произведение е заета от Гоголевия Ревизор, но тя е тъй приспособена към нашия особен национален бит, щото е почти оригинално българско творение…“

Друг: „Мене ми се вижда тука едно силно подражание — ако не на всички места, то на повечето — на руския писател-хуморист Гогол…“

Трети: „Тук има сцени, които Гогол описва в своето съчинение «Скарването на…» — забравил съм имената: — те са двама комшии помещици в едно руско затънтено село.“

Четвърти: „Тази повест е почти същата (??? Молим, приятелю!), както е Гоголевата комедия Ревизор, но приспособена на български характер…“

Пети: „Митрофан и Дормидолски е една сполучлива комбинация на Ревизор и Повест о том как посорились Иван Иванович и Иван Никифорович от Гоголя. Тази комбинация е пренесена на българска почва през 1878–1880 г., по времето на формироването на България…“

Шести: „Макар че езикът в повестта е превъзходен, самите действующи лица с чисто български колорит — идеята за самата повест не е чисто В-ва. Сюжетът е земен от Ревизора и повестта за скарването на Ив. Ивановича и Ив. Никифоровича.“

Седми: „Мене ми се види (втеляваш се, приятелю, че ти се види: аз знам, че си напълно уверен!), че това е повече подражение на Ревизор от знаменития руски писател Гогол и почти сполучливо побългарен.“

(Mersi)

Осми: „При създаването на тази си хумористическа повест В. е бил непременно под влиянието на всеизвестната комедия от Гоголя: Ревизора. Сюжетът й значи заимствуван, но не може да се каже, че липсват и оригиналности.“ (Аз съм дълбоко покъртен.)

Девети: (Този от началото още ме закаля!): „Повестта, която е тема на настоящето ми разглеждане, всеизвестната хумореска на В-ва: Митрофан и Дормидолски, написана по подражение на Гоголевия Ревизор, е едно произведение и пр…“

Десети: „Повестта Митрофан и Дормидолски, аз съм принуден, макар и с голямо съжаление (де, де, дяволо!), да кажа, че тя е едно близко подражение на Ревизора на гениалния Гогол!“

Дотука — спизходителни бележки, доброжелателни мъмрания…

Сега вече идат по-суровите присъди, безпощадните удари, топорите! Но какви топори!

Единайсети: „Но, повтарям: при всичката талантливост на тая повест и непостижим хумор — тя е едно копие от Гоголя и — като всяко копие — не е оригинална… Прочее, няма голяма цена!“

Дванайсети: „Трябва обаче да се признае, че Митрофан и Дормидолски е един изкусен плагиат, но на който, при внимателно взиране, познава се фалшивостта и белите конци, които го скърпят. В-в е за осъждане.“