Читать «За моята си черга ((Шарения, която може и да се не чете))» онлайн - страница 6

* * *

Но въпросът е сега: Подражение ли е Митрофан на Гоголя?

Отговарям: Няма нищо по-невярно от това! Авторът е чел уломки (в Галаховата христоматия) от Гоголевата комедия само, но когато е писал повестта, нито се е сетил, нито е имал нужда да прибягва до помощта на фантазията на великия руски художник.

Въпрос: Но вътрешно сходство няма ли между героите на Митрофана и ония на великите творения на Гоголя?

Отговор: Никакво!

Въпрос: Нито в сюжета?

Отговор: Никакво!

Въпрос: Нито в тенденцията?

Отговор: Никакво. Впрочем у Митрофана няма и тенденция. Той е една невинна хумореска — смешка — без никакво нравоучително домогване.

Въпрос: Но казват, че във вашите герои се съглеждат типове от Гоголеви московци?

Отговор: Не е истина! Моите герои са българи, архибългари, дебелоглави българи, до безобразие българи! Па в Митрофана няма типове, а портрети окарикатурени.

Въпрос: Но сходство няма ли в развитието на действието между Митрофана и другите?

Отговор: Никакво!

Въпрос: Но тия съвпадения?

Отговор: Съвсем случайни!

Въпрос: Но Дакито, което наумява Гоголевия Ив. Никифоров със своята валчеста глава?

Отговор: Дакито наумява само себе си. Ив. Никифорович е измислица, а Митрофан Дакито е истински, жив още.

Въпрос: А Дормидолски, който се нарича Иван, както и Гоголевият Ив. Иванович?

Отговор: Гоголевият Ив. Иванович е измислено лице, а Иван Дормидолски е истински, жив още. Питайте хилядите пътници, които минуват през градеца Ф. и отиват да му се поклонят…

Въпрос: А другаруването им, а после скарването им?

Отговор: Истински.

Въпрос: Ами ревизора у Гоголя и у тебе?

Отговор: Гоголевият мним ревизор е измислен, а моят е истински.

Въпрос: Как, ти описваш подобна истинска случка?

Отговор: Да, истинска — питайте г-на Жоржа Стоянов (аз ще соча имена на свидетели; нека извиняват господата; във всеки случай, призовки няма да им дойдат) от Търново за една странна сцена между съдията и него — на 1880 г. в гр. Враца, дето бил дошъл да стане жалбописец, и която ми разказа в Б-ца. Аз преместих тая сцена само в близкия град Б-ца, дето е действието на повестта ми, и смених личностите на съдиите. Понеже Жоржо Стоянов е далеко или хич го няма сега, попитайте тогавашния началник на телеграфната станция в Б-ца г. Ив. Стоянович, Аджелето. Той чу от самия Жоржа разказа как го зел съдията за ревизор по съдилищата.

Когато описвах тая сцена между мнимия ревизор и съдията, аз бях така обладан от силата на спомените си, щото нито се сетих за слабото й сходство с Хлестаковата среща с чиновниците, което щеше да бъде експлоатирано от недобросъвестността и щеше да даде пища за една литературна лъжа, каквато е предметната легенда. Да бях се догадал, щях да изфърля този епизод, макар и крайно комичен.

Въпрос: Но съществуваше ли тогава такава длъжност — ревизор на съдилищата?

Отговор: Да. Истинският ревизор дойде в Б-ца скоро време подир Жоржа.

Въпрос: Кой беше той?

Отговор: Марко Балабанов.

Въпрос: Има ли някаква прилика между сцените с ревизорите у тебе и у Гоголя?

Отговор: Никаква!