Читать «Жътваря» онлайн - страница 81

— Искаш ли да се обзаложим?

Крадецът сви рамене, но нещо в изражението на Каин го накара да спусне пистолета.

— Хайде, казвай.

— Добре — съгласи се Тувал. — Барабани, моля!

— Просто говори.

— Хубаво, но е малко драматично. Можеш поне да ми позволиш моя голям миг.

И после англичанинът направи грешката. Въздъхна и погледна към тавана, сякаш търсеше духовни напътствия. Това беше моментът, който Каин чакаше. Скочи светкавично от леглото, хвана ръката с пистолета на крадеца, стисна го за гърлото и уви крак около глезените му. Простря го на пода и се наведе над него, а после насочи оръжието към гърдите му.

— Голямата тайна е, че съм убиец — победоносно заяви, — и за разлика от теб съм готов да го докажа.

24

Веднъж ме преследваха в буря, която не можа да потуши огньовете, бушуващи в Грозни. Чеченските бунтовници ме гонеха по петите. Беше недоразумение, защото не им бях враг. Бедата беше там, че се озовах на погрешното място в погрешното време, на мисия да очистя руски войник — предател от Спецназ, специалните сили, който прекалено много обичаше малолетни момичета. За да се внедря при него, се бях преоблякъл в руска униформа и чеченците ме погнаха да ме убият. По ирония на съдбата бях там да премахна най-големия им враг, а те ме преследваха като бясно куче.

Нямах намерение да отвръщам на огъня, затова предпочетох да бягам. Те бяха упорити. За да им се изплъзна, легнах под трупа на бик. Горкото животно се беше отървало да не го заколят за нападащите руски войски, като бе бродило в пасище, осеяно с противопехотни мини. Глупостта на бика беше спасението ми. Въпреки това онези двайсет и осем часа бяха най-нещастните в живота ми. Смрадта беше ужасна и пълзящите личинки я правеха непоносима. Повярвайте ми, в случая бях на път да се предам.

Да, спал съм на доста мрачни места, но дори коремът на бика може да е по-удобен от канцеларски стол.

Спах неспокойно и на разсъмване се събудих със схванат врат и чувството за силен махмурлук.

Харви отново ни покани в ранчото си в предградията, но ние отказахме. Искахме да станем рано и знаехме, че спокойствието на отдалечената ферма и мекото легло не водят до ранно ставане. Станах с мъка от стола, разкърших се и замигах, оглеждайки тесния кабинет. Ринк не беше в стаята и може би бе направил добре. Не бях красива гледка. Потърках очи и се прозях.

Бутнах вратата на банята и пак се прозях. Ринк стоеше до единия от двата малки умивалника. Беше гол до кръста. Татуировката на лявото му рамо се открояваше ясно дори на фона на тъмната му кожа. Имах същата татуировка — доказателство за годините ни в специалните сили. Имаха ги само неколцина живи хора и си ги бяхме направили след времето, когато бяхме активни оперативни агенти.

Ринк спря да се бръсне и ме погледна в огледалото.

— Изглеждаш много скапан.

— Благодаря — отвърнах. — И се чувствам скапан, ако това те утешава.

— Има още една самобръсначка, ако искаш да я използваш.

Намръщих се, приближих се до умивалника и взех самобръсначката за еднократна употреба.

— С любезното разрешение на Харви?