Читать «Жътваря» онлайн - страница 80

— Мога да те завържа, да те оставя тук и после да се обадя анонимно на ченгетата.

— Пак ще те разпитват. Ще установят самоличност та ти за нула време. Предполагам, че отпечатъците ти са из цялата стая. Да не говорим за джипа. Напомням ти, че колата няма да отиде никъде скоро. И преди да решиш да избършеш всичко, може ли да ти напомня за рецепцията долу? Сигурен ли си, че не си оставил отпечатъци там, когато си се регистрирал?

Крадецът се намръщи.

— Мислиш, че полицията ме преследва, но аз не бягам от ченгетата.

— Ще бягаш, ако им кажа, че си ме отвлякъл.

Англичанинът се втренчи в него и Каин се усмихна.

— Импас — рече.

— Не, патова ситуация.

— Виж, може да продължаваме така цяла вечер. Признавам, че и двамата сгрешихме в мнението си един за друг. Ако си готов да го забравиш, и аз ще направя същото.

— Не ти вярвам.

— Но аз мога да ти вярвам, нали?

Сега беше ред на крадеца да се усмихне. Честният продавач на качествени коли втора употреба имаше нов главен мениджър по продажбите.

Каин затвори очи.

— Ако ти кажа нещо, ще трябва да ми повярваш. И аз не искам полицията да се намесва.

Англичанинът поклати глава.

— Не искам да знам нищо за теб.

Каин бавно отвори очи.

— По-рано искаше.

— Това беше, когато мислех, че си от хората на Хендриксън.

— А сега мислиш, че не съм? Е, това е начало.

— Нещо обаче ме безпокои. Не си дошъл тук да търсиш открадната си ловджийска кама. Каква е истинската причина?

— Казвам ти истината. Искам си камата.

— За какво ти е, по дяволите?

— Има сантиментална стойност.

— Глупости.

— Мисли, каквото искаш, но това е истината.

— Проследи ме стотици километри и се вмъкна в стаята ми като психопат от евтин филм на ужасите само за да си вземеш камата?

— Да.

— И това ли е всичко?

— Ако искаш цялата истина, да, смятах да те накарам да си платиш, че ми създаде неприятности.

Крадецът погледна хвърления на пода нож за чистене на риба, засмя се и недоверчиво поклати глава.

— Но сега искаш да ми помогнеш?

— Да — отвърна Каин. — Ако искаш, вярвай, но те харесвам.

— Харесваш ме? Говориш глупости и не ти вярвам.

— Разбира се, ако ще ти помагам, ще има условия.

— Да ти върна камата, за да ме наръгаш при първия удобен случай?

— Точно така — с обезоръжаваща усмивка потвърди Тувал. — И още нещо. Ако опазя тайната ти, и ти ще направиш същото за мен.

— Ти не знаеш тайната ми.

— Но това е част от споразумението, единственият начин, по който може да работим заедно. Ще ми кажеш защо бягаш и аз ще направя същото. Наречи го предимство на всеки срещу другия. Трябва да действаме заедно, за да запазим тайните си. Така няма да си позволим да се предадем един друг.

— Не, няма да участвам. Това е само номер, за да избягаш. Ще ме убиеш при първата възможност.

— Не, и преди да ти кажа тайната си.

— Е, каква е голямата тайна, която криеш?

— Първо трябва да сключим сделка.

— Не. Искам да знам за какво говориш.

— Добре, но ми покажи малко доверие и свали оръжието.

— Не.

— Поне го насочи към пода. Не искам да гръмне неволно.

— Не се тревожи, не можеш да ми кажеш нищо, което да ме изненада толкова много.