Читать «Жътваря» онлайн - страница 78

— Не се държа снизходително, а само показвам високата си оценка за способностите ти.

— Зарежи тъпотиите. Кажи ми защо си тук.

— За да си взема нещо, което ми принадлежи.

— Имаш предвид нещо, което принадлежи на Хендриксън.

— Нямам представа за кого говориш. Мисля, че ме бъркаш с някого.

— Не те бъркам, лъжецо.

— Бъркаш ме. И ако ми позволиш да махна качулката си, ще се увериш.

Крадецът се замисли и сетне поклати глава.

— Не, не искам да мърдаш.

— Тогава ти я махни. Ще си обясниш всичко.

Англичанинът мисли още миг, а след това насочи пистолета към главата на Каин и дръпна качулката. Видът му беше доказателство, че лицето на Тувал го озадачи.

— Ти си откаченият от пустинята?

— Позна от първия път.

— Какво правиш тук, по дяволите?

— Вече ти казах.

— Опитваш се да си вземеш нещо, което ти принадлежи. Да, каза го, но това са…

— Глупости?

— Да, глупости.

Каин се усмихна. Странно, крадецът беше съгласен с него.

— Искаш си джипа, така ли? Вземи го, нямам нищо против. И без това гумата му е срязана.

— Колата не ме безпокои. Искам нещо лично мое.

— Ако търсиш отмъщение, откажи се. Не забравяй, че държа пистолет.

— Не искам и отмъщение.

— А тогава какво? — На лицето на англичанина се изписа загриженост, но само за секунда. — Аха, сетих се. Искаш си камата.

Тувал се усмихна.

— Е, губиш си времето, защото я изхвърлих. Всичките ти усилия са напразни.

Каин поклати глава.

— Не ти вярвам.

— Ако искаш, вярвай.

— Защо ще изхвърляш такава хубава кама?

Крадецът сви рамене. Сигурно беше лош играч на покер, защото лъжата беше изписана на лицето му, ясно като реклама за качествени коли втора употреба.

— Защо ми е да я задържа? Имам пистолет. Не ми трябва кама.

— Щом е така, защо я взе?

— Защото исках. Пък и не е необходимо да ти обяснявам. Ти трябва да започнеш да отговаряш на въпросите ми.

— Нямам какво повече да ти кажа. Ти открадна камата ми, проследих те и си я искам. Край на историята.

— Не мога да ти помогна.

Тувал сви рамене.

— Можеш поне да ми кажеш къде я изхвърли, за да отида и да я потърся.

— Защо си толкова сигурен, че ще излезеш жив оттук?

— Я стига. И двамата знаем, че няма да ме застреляш. Ако беше убиец, щеше да ме оставиш мъртъв в Мохаве.

— Наистина те оставих там да умреш — неубедително отвърна крадецът. — Мислех, че мекушав задник като теб няма да оцелее повече от няколко часа.

Каин се засмя.

— Край главна магистрала?

— Е, добре, направих грешка.

— Направи повече от една. Не се ли запита как те открих толкова лесно?

Искрата в очите му показа, че англичанинът е заинтригуван и може би дори малко обезпокоен.

Тувал се облегна назад и се подпря на стената. Имаше две причини за незабележимото движение. Опитваше се да приспи бдителността на крадеца, като изглеждаше отпуснат и в същото време незабележимо освобождаваше ръцете си.

— Очевидно бягаш от някого. Може би от онзи Хендриксън, за когото спомена. Страхуваш се от него, нали?

Крадецът изсумтя, придавайки си вид на безразличен.

— Когато се опитваш да се изгубиш, има няколко неща, които не правиш. Първо, не използваш банкомати, нито кредитните си карти.