Читать «Жътваря» онлайн - страница 77

Огледах се, търсейки часовник. Освен че е късно, нямах представа колко е часът.

— Да изчакаме до сутринта. Не знам за вас, но на мен са ми нужни няколко часа сън. Изтощен съм от пътуването.

Приятелят ми тъжно поклати глава.

— Пътуване, друг път. Признай, че старостта най-после ти се отразява.

Усмихнах се уморено.

— Не, но мисля, че е по-добре да говорим с тях в по-цивилизован час.

— И този път по по-цивилизован начин?

Проблемът беше, че няма цивилизован начин, когато имаш работа с отрепки.

23

— Кучи син.

Каин въздъхна, когато дулото на пистолета се опря в челото му. Дори културните убийци си позволяваха по някоя ругатня от време на време.

— Правилно — рече крадецът и излезе от дрешника. Натискът на оръжието принуди Тувал да отстъпи назад. — А сега хвърли ножа или ще те застрелям на място.

Каин пусна ножа. Тупването върху килима отекна като смачканото му самочувствие, което падна в калта.

— Ритни го — заповяда крадецът.

Тувал погледна увитите си в найлонови пликчета крака.

— Може да се порежа.

— Изобщо не ми пука. Ритни го. Веднага.

Той се подчини.

— Доволен ли си?

Крадецът изсумтя.

— Седни на леглото.

Нямаше смисъл да спори.

— Седни на ръцете си — нареди крадецът.

— Защо? Ти имаш пистолет. Мислиш ли, че съм толкова луд, че да те нападна?

— Направи го.

Каин въздъхна дълбоко. Можеше ли да бъде по-лошо? Разбира се. Крадецът можеше да го застреля. Англичанинът не беше убиец, но от нервност току-виж натиснал спусъка. Пъхна ръце под бедрата си.

— Измъкнеш ли си ръцете, ще те застрелям.

— Така да бъде.

— Мислиш, че няма да го сторя ли?

Каин сви рамене.

— Трябва да ти призная заслуженото. Хвана ме натясно.

— Хубаво. Не го забравяй. А сега… кажи ми кой си ти, по дяволите?

— Може да ме наречеш загрижен член на обществото.

— Дрън-дрън.

— Честна дума. Аз съм член на обществото, който се опитва да поправи неправдите.

— За какъв се мислиш, по дяволите? Издокарал си се като Батман.

Тувал наклони глава на една страна.

— Не харесваш костюма ми?

— Приличаш на изгонен от конгрес на пчелари. Какъв ти е проблемът? Работодателите ти нямат ли пари да ти купят скиорска маска или свестни ръкавици?

Каин се намръщи. Работодатели? Това пък какво беше?

— За кого работиш? — продължи крадецът.

— За никого.

— Глупости! Задниците като теб винаги се събират в шайка. Същински проклети хиени.

— Уверявам те — бавно изрече Тувал, — сам съм, не се тревожи. Може да престанеш да размахваш пистолета, ако искаш. Няма да те нападна. Само си искам онова, което ми принадлежи по право, а после ще си тръгна и ще те оставя на мира.

Крадецът презрително изсумтя.

— За идиот ли ме мислиш?

— Не. Уважавам те. Ти ме постави натясно. Всъщност… — Каин се засмя весело — устрои ми същата засада, каквато аз планирах за теб.

Англичанинът го погледна пренебрежително. В очите му проблесна самонадеяност. Гордееше се с постижението си и беше доволен от признанието. Самонадеяността и суетата бяха слабости, от които Тувал можеше да се възползва.

— Прекалено добър си към такива като мен. Не трябваше да се промъквам тук.

— Не се дръж снизходително — предупреди го крадецът.