Читать «Жътваря» онлайн - страница 66

— Нямам писалка — с разтреперан глас отвърна той.

— Ето. — Единият костюмиран мъж извади скъпа позлатена писалка от джоба на сакото си. Зиги се огледа, търсейки лист. Костюмираният отново му се притече на помощ и откъсна страница от също така скъпо джобно тефтерче. Петоски надраска номера. Грабнах листа от ръката му.

— Благодаря.

— Пак заповядай — отговори той, но не му повярвах.

Гневът ми се отрази в раздразнителния му злобен поглед. Бяхме като вълци съперници, срещнали се на горска пътека. Отстъпихме назад. Не искахме да ни видят, че отстъпваме, но и двамата проумяхме, че е по-благоразумно да го направим.

Ринк беше до рамото ми и издаде гърлен звук да внимаваме, нещо като „Много се застояхме, Хънтър“.

Не можех да не се съглася. Определено беше време да си тръгнем, ако можеше да се съди по шума на подкрепленията по далечното стълбище.

Престорихме се на хладнокръвни, докато се провирахме през дупката в стената, и сетне побягнахме с всички сили.

19

Господин тъй нареченият Амброуз не беше име, лесно за произнасяне, затова Тувал-Каин реши да му вика само крадеца. Този човек беше точно такъв и не заслужаваше да го наричат другояче. Крадец, крадец, крадец.

Каин се интересуваше от имена. Да ти дадат име, беше постижение за признание, а той нямаше да окаже на Амброуз тази чест. Амброуз беше нищожество. Презрян нехранимайко. Нищо, освен подъл крадец.

Крадецът вече беше в стаята си и вероятно се чудеше какво да прави със спуканата гума. Отзад на джипа имаше резервна, но крадецът, изглежда, беше човек, който лесно се отчайва, когато се стигне до технически средства. Не умееше да борави с гаечен ключ и беше прекалено мързелив да направи нещо, за да я смени. Тувал познаваше такива като него и второто вероятно беше първостепенният фактор. Защо да си прави труда да сменя спукана гума, когато може да открадне друга кола?

Нощта беше обвила хотела. Звездите над океана представляваха бледи отблясъци на фона на кадифеното небе. Светлината, проникваща през тъмните стъкла на хотелската фасада, беше ментовозелена и коралово розова. Множество сенки потрепваха и танцуваха, докато лекият бриз шумолеше в листата на дърветата.

Каин наблюдава, докато администраторката с розовите бузи свърши работата си, излезе на паркинга и потегли с вносен форд. Изкуши се да я последва и да осъществи фантазията, която разиграваше във въображението си от няколко часа, но накрая се отказа и я остави да си върви. Не си заслужаваше, защото рискуваше да изпусне крадеца. Щяха да се появят други възможности да покани младата дама в специалното си място.

Каин отвори вратата на колата и стъпи на асфалта в горещия ден. Съблече сакото си, махна вратовръзката и разкопча яката на ризата си. Сакото и вратовръзката отидоха в багажника на колата.

Заобиколи сградата, отиде в градината и вдъхна уханието на бугенвилията, леко примесено с изпаренията на магистралата. Водата на басейна се диплеше на неоновото осветление в яркосиньо, непомрачено от подскачащите тела на дебели деца и баби, които плаваха на надуваеми дюшеци.