Читать «Жътваря» онлайн - страница 65

Ринк сякаш пак прочете мислите ми и тръгна към мен. Ловната му пушка все още заплашваше мъжете на арената. Никой не помръдваше. Правеха го не толкова от страх, че ще бъдат застреляни, колкото от мисълта, че сме от ЦРУ. Това беше по-лошо, отколкото да тръгнат срещу полицията, и не бяха готови да рискуват да си навлекат гнева на правителството. Нямаше да предприемат нищо, тъй като ни смятаха за правителствени агенти.

Петоски самодоволно изграчи:

— Голяма бъркотия, а, агенти?

Да, наистина беше бъркотия но не поради причината, която той мислеше. С Ринк отстъпихме назад към дупката в стената.

— Жалко — рече Петоски. — Бихте ли използвали вратата?

— Ще излезем така, както дойдохме — отвърнах аз, докато продължавахме бавно да отстъпваме назад.

— Направете ми една услуга — извика Зиги, когато се провряхме през отвора и се върнахме в изоставения кабинет. — Когато намерите Телфър, кажете му, че си искам двата бона. Плюс трийсет процента лихва. И да не се появява в никое от заведенията ми. Не е добре дошъл. Да ми изпрати парите с пощенски запис.

Ако беше оставил нещата дотам, не знам докъде щеше да ни доведе издирването. Но като мнозина самодоволни кретени, Петоски обичаше прекалено да слуша гласа си.

— И му кажете да напълни резервоара на колата ми, преди да я зареже.

Прекрачих отново дупката. Какво огромно значение имаха за сценария няколко секунди. Коравите момчета на ринга вече си проправяха път покрай едното куче в усилие да излязат. За да спечелят благоразположението на шефа си, те предложиха да ни погнат. Петоски и другите двама в костюми се бяха приближили до тях. Зиги не изглеждаше доволен.

Зиг-зауерът ми изтрещя рязка заповед и разби крушката за осветление над главите им.

Играли ли сте като деца на статуи? Заставате с гръб към приближаваща се към вас група, обръщате се рязко и другите трябва да замръзнат по местата си, сякаш ги поглежда горгона. Всеки, който помръдне, изгаря. Главорезите направиха същото.

Пистолетът ми вече беше безполезна заплаха, но въпреки това го насочих към тях.

— Телфър е взел една от колите ти?

— Да — озъби се Петоски. — Ако беше намерил време да прочетеш докладите на приятелите си, щеше да го знаеш.

— Трябва да съм го пропуснал. За каква кола говорим?

— За Бога! Прочети проклетия доклад.

Направих три крачки. Гневът ми се засилваше с всяка една от тях.

Петоски отвори широко очи. Вероятността правителствен агент да има куража да го застреля пред толкова много свидетели изглеждаше голяма. Той вдигна ръце да се предпази от мен. Жестът беше безсмислен, като се имаше предвид безполезността на плътта срещу високоскоростните куршуми.

Може би трябваше да го застрелям. Светът несъмнено щеше да бъде по-добро място с една отрепка по-малко.

— Кажи ми за каква шибана кола говорим.

— Понтиак. — Зиги погледна приятелите си за морална подкрепа. Те правеха всичко възможно да не привлекат вниманието ми.

— Напиши регистрационния номер — заповядах.