Читать «Жътваря» онлайн - страница 150

— Гледа ли ги как горят, Каин?

— Да. Гледах ги как изгарят като факли.

— Но беше загуба, нали? Бас ловя, че ти се искаше да ги беше довел тук. Каква загуба на хубави кости.

Той се намръщи. Видях, че съжалява. А после отвори уста да каже нещо, но аз не изчаках отговора му и се нахвърлих върху него.

Трябваше да сложа край на всичко тогава. Ножът ми трябваше да намери гърлото му. Каин трябваше да падне на колене и да се хване за раната в опит да спре кръвоизлива. Както обаче винаги са ме предупреждавали, „трябва“ и „можеше“ не означават нищо в реалната схватка на живот и смърт.

Замахнах към гърлото му, но Каин вече вдигаше глава и вместо меката тъкан на шията, ножът ми се вряза в жилестото му рамо. Вярно, раних го сериозно. Ако не спреше изтичането на кръвта си, той щеше да загуби сили и да умре, но продължи да се бори. И за жалост бойният ми нож се заклещи между мускула и костта. Неговият нож обаче беше свободен.

47

Несъмнено сте чували старата история, че в мига на смъртта целият живот преминава пред очите ви. Не е вярно. Е, поне за мен не беше така. Предполагам, че животът ми е бил изпълнен с твърде много събития и нямаше време.

Малцина си позволяват лукса да си припомнят милиони неща, преди да изпаднат в забвение, особено когато смъртта настъпва мигновено. Вместо цялата панорама от случки през трийсет и деветте ми години в съзнанието ми пробягаха само две неща. Първо, лицето на бившата ми съпруга Даян. Представих си я в бъдещето. Стоеше над гроба ми, но не скърбеше, а на лицето й бяха изписани възмущение, укор и гняв, сякаш винаги е знаела, че ще свърша така.

Второ, и не по-малко мъчително, беше образът отпреди няколко минути.

— Не ме оставяй. Моля те, Джо! Не ме оставяй отново… — умоляваше ме Джон.

Двата образа преминаха пред очите ми за по-малко от един удар на сърцето, затова можех да видя за секунди важните епизоди от живота ми, но не разполагах с толкова много време. Ако исках да живея, трябваше да действам незабавно.

Пуснах дръжката на бойния си нож. Нямаше смисъл да се опитвам да го извадя. В това време Каин щеше да изреже достатъчно от кожата ми, за да си направи нови ботуши. Забих пръсти в очите му. Това не попречи на ножа му да разреже плътта ми и да опре в костта, но го отклони от сърцето ми и ни раздели. Кълна се, че усетих всеки студен сантиметър стомана, докато Тувал изваждаше острието от гърдите ми. Той политна назад. Очите му бяха присвити, сякаш се мъчеше да преглътне сълзите, напиращи в тях. Свлякох се на колене и се хванах за гърдите.

Каин продължи да отстъпва към стената. Раменете му събориха други отломки на земята. Той потърка очи и ме наруга с кратки, гърлени звуци. Не се изправих. Бях зашеметен от агония. Ножът му не ме беше убил, но в онзи миг не бяха сигурен, че болката няма да довърши работата вместо него.