Читать «Жътваря» онлайн - страница 149

Джон издаде звук, който наподобяваше по-скоро изпускане на пара, отколкото нещо, което можеше да се разпознае като човешки език. Изтерзаното му съскане ме зареди с енергия. Хвърлих се към Каин и се врязах в тялото му като кама. Той отскочи встрани и се засмя. Върхът на ножа ми не го беше улучил, но всичко беше наред. Замахнах само за да го накарам да мръдне, да ми позволи да премина пространството, което бе оставил, и да застана пред Джон. Каин осъзна грешката си, поклати глава и изцъка с език.

Сега беше мой ред да играя ролята на предизвикателно копеле. Размърдах пръстите на лявата си ръка и му направих знак да се приближи.

— Ела, тъпако.

Той се наведе и ме блъсна в корема. Отместих се, за да избегна ножа, но той се дръпна встрани, доближи острието опасно до гърлото ми и изсече буквата S във въздуха на сантиметър от сънната ми артерия. Само че аз се наведох и ответният ми удар го принуди да приклекне. Последвах го и се прицелих в гърлото и слабините. Каин извика с престорена радост и замахна. Пресрещнах камата му с моя боен нож и затанцуваха искри. Забих левия си крак в корема му. Той пое по-голямата част от ритника. Блъсна се в стената и разпръсна кости и артефакти на лудостта си на земята. Веднага се завъртя и ми нанесе удар. Спасих гърлото си за сметка на дълбок разрез на лявата ръка. Трепнах и Каин го възприе като слабост. Отново ме нападна, окуражен от успеха. За да му покажа, че не съм слабак, забих ножа си в крака му. Бих предпочел да разкъсам бедрената му артерия, но и това постижение ми напомни за силата ми. Това не му се хареса. Той отскочи назад и сложи свободната си ръка на раната.

Застана там, започна да диша дълбоко през носа си и бавно вдигна окървавената си ръка.

Кимнах. Така ти се пада, негоднико! Смених позицията си така, че да пазя Джон от камата на Каин, и наклоних глава, подканвайки го да ме нападне.

Той зае поза за атака. Пристъпваше от крак на крак като Мохамед Али на млади години — перчене, за да покаже, че нараняването няма да го забави. Усмихнах се многозначително. Перченето беше средството за защита на уплашения човек.

— Какво има, Каин? Вече не си толкова уверен в себе си, а? Едно е да разрязваш невинни хора, но какво изпитваш, когато жертвата окаже съпротива?

— Забавно е.

— Обзалагам се. — Бавно пристъпих към него. — Обаче съм убеден, че не е толкова забавно, както когато си убивал съпругата и децата си.

— Тувал леко се скова.

— Или когато уби брат си, а?

— Не намесвай моя брат.

Направих още половин крачка към него.

— Какво почувства, докато убиваше хората, които те обичаха, Каин? Вълнуващо ли беше? Извратените ти фантазии станаха реалност, така ли?

Той изръмжа. Дразненето оказваше желаното въздействие. Думите ми го ядосаха, а ядосаният човек не разсъждава. А когато не разсъждава, забравя и подготовката си. Освен това говоренето ми го принуди да се замисли върху думите ми. Дори реакцията му да беше само да ругае или да ръмжи като див звяр, съзнанието му беше заето, докато обмисляше отговора си. А докато преценяваше какво да каже, той нямаше възможност да планира следващата си атака. Бях научил този урок преди много години. Задай въпрос на противника и докато отговаря, нанеси удар.