Читать «Жътваря» онлайн - страница 152

Каин падна на колене и се втренчи в лицата ни. Двамата с Ринк се ухилихме. Като по чудо убиецът намери сили да се усмихне. Не се бояхме от лудостта му. Той беше жалък и го съзнаваше.

Каин изхлипа и умолително протегна ръка към мен. Поклатих глава. Треперещите му пръсти докоснаха реброто, стърчащо от гърлото му. От дупката шуртеше кръв.

Погледът му беше красноречив.

— Да, Жътварю — рекох. — Каквото посееш, това ще пожънеш.

Тувал-Каин се засмя за последен път на иронията в думите ми.

48

Точно както подозирах, Уолтър пристигна като знаменитост на холивудски купон. Няма шоу без кулминационна точка. Влезе в пещерата едва когато командосите му дадоха разрешение, че е безопасно. Лекарите слагаха Джон на носилка, закачаха му система и го дупчеха с всевъзможни инжекции.

Седях на пясъка и гледах всичко това със странно чувство на разсеяност.

Около Ринк и мен също се суетяха медици, но не им обръщах внимание, а наблюдавах онези, които се бореха да спасят Джон. Забелязах само Уолтър. Не се тревожех, че някой от нас ще бъде погребан в пръстта, както си бях помислил. Той прояви разбиране. Показа благодарността си. В противен случай въоръжените специални части нямаше да позволят достъп на медицинския екип, а щяха да ни застрелят на място.

— Защо се забави? — попитах.

Уолтър застана до мен. Дори бащински ме потупа по рамото, но не откъсваше очи от Каин. Бяхме го оставили така, както бе издъхнал, прегърбен на колене, с ръце, скръстени в скута, и глава, увиснала на гърдите. С изключение на кръвта, която капеше от него, той приличаше на човек, който се моли на Бога.

— Не исках да ви притеснявам — отвърна Уолтър. — Това беше твоето представление, Хънтър.

Изплюх на земята храчка, прахоляк и един Господ знае какво още.

— Можеше да дойдеш по-рано. Следил си ни през цялото време. Защо изпрати екипа толкова късно?

— Щеше ли да ми благодариш, ако го бях направил?

— Не — признах чистосърдечно.

— Тогава всичко е наред, щом свърши добре.

Докоснах превръзката, която медикът беше сложил на раната на гърдите ми. Всичко е наред, щом свърши добре.

— Да.

Уолтър се отдалечи от мен. Не че не се интересуваше от здравето ми, но в момента Каин го интригуваше много повече. Той застана пред него и дълго го гледа.

— Мъртъв е.

— Като дискомузиката — добавих.

— Знаеш ли, мнозина психолози от Куонтико биха дали мило и драго да говорят с него, преди да умре.

— Сърцето ми се къса за тях — измърморих. Припомняйки си събитията, като имах предвид колко близо беше да ме довърши ножът на Каин, това не бяха най-подходящите думи. Уолтър дори ме погледна, за да види дали говоря сериозно. Свих рамене.

Той отново насочи вниманието си към Тувал.

— Нямам представа как е успял да ни се изплъзва толкова дълго — отбеляза Уолтър.

— Може би не сте го търсили достатъчно усилено.

Той кимна и после, съвсем неприсъщо за човек, разпоредил куп мокри поръчки, но никога неизцапал ръцете си, хвана косата на Каин и дръпна назад главата му. По лицето му премина сянка.