Читать «Жътваря» онлайн - страница 109

— Трябва да направим нещо за раната ти — отбеляза Тувал.

Телфър, който лежеше на дъното на гумената лодка, направи гримаса. Каин седеше отзад и направляваше извънбордовия мотор с една ръка, а с другата държеше вече празния пистолет, насочен към Джон. Морето беше бурно и гумената лодка се клатеше, когато се издигаше върху всяка поредна вълна.

— Лошо ли ти е? — попита Тувал.

— Какво ти пука? — измърмори Телфър.

— Пука ми. Това не ти ли е достатъчно?

Лицето на Джон се изкриви в презрителна гримаса.

— Интересува те само как да вземеш парите.

— Не е вярно. Интересува ме и състоянието ти.

— Да, и още как.

Каин сви рамене.

— Мисли каквото искаш.

Той отново огледа хоризонта. Остров Каталина в далечината беше обвит в морска мъгла, фериботът пухтеше към пристанището. Във водата имаше и други плавателни съдове — две яхти, моторница и дузина чартърни корабчета, превозващи групи хора до любимите им места за риболов. За щастие никое не принадлежеше на Бреговата охрана или на полицията и не се намираше близо до тях, така че някой да забележи Телфър.

— Простреляха ли те? — попита Тувал.

Джон се намръщи и прокара ръка по гърдите си. Очакваше най-лошото и беше предпазлив. Накрая поклати глава.

— Мисля, че по-скоро беше рикошет. Отломката не проникна в тялото ми, а само ме одраска. Но адски ме боли.

Каин кимна. Изпита облекчение. Не искаше Телфър да умре в ръцете му, преди да е извършил онова, което бе планирал за него. Не желаеше обаче той да разбере. Не искаше мъжът да изпадне в истерия във водата. Ако се наложеше да го убие, щеше да привлече внимание. А Тувал не изпитваше удоволствие от мисълта да се надбягва с Бреговата охрана с тази мизерна лодка.

— Щом стигнем до брега, ще те прегледам — предложи той. — Знам, че са минали само два часа, но вече не би трябвало да кърви.

Джон повдигна рамене.

— Ще се оправя. Мисля, че раната се отвори, докато се качвах в лодката.

— Може би, но няма да навреди, ако я погледна.

Телфър въздъхна.

— Защо да си правиш труда?

— Защото е важно за мен.

Джон поклати глава.

— Изобщо не ти пука за мен. Знам, че нямаш намерение да спазиш уговорката ни.

— Мисли каквото искаш, но се запитай нещо. Ако смятах да те убия, защо да си правя труда да те спасявам, когато можех да те оставя на яхтата?

— Отговорът е лесен. Нужен съм ти бил да нося парите.

— Ами, когато беше във водата? Можех да те оставя да се удавиш. Щеше да ми бъде по-лесно да взема куфарчето, отколкото да те влача и да спася жалкия ти задник.

Телфър се замисли, но този път нямаше отговор.

— Какво по-точно възнамеряваш да правиш с мен?

— Да караме едно по едно. Първо ще стигнем до брега и ще почистим раната ти, а после ще реша какво ще стане.

— Ами това? — Той протегна ръка зад главата си и докосна куфарчето, което използваше като възглавница.

Каин се усмихна.

— Ще смъкна този товар от плещите ти. Ранен си. Няма да е честно да очаквам да го носиш.

— Едната ми ръка е здрава. Няма да бъде проблем.

Тувал се засмя.

— Харесвам чувството ти за хумор, Джон.

— Не се шегувам.

— Въпреки това си забавен.

На устните на Телфър затрептя усмивка. Въпреки обстоятелствата той беше доволен от себе си.