Читать «Жътваря» онлайн - страница 108

— И какъв е бизнесът му? — попитах аз.

— Банкерство — отговори Баркър, — но по-точно лихварство.

— Искате да кажете, че пере мръсни пари? Няма по-добра фасада от използването на собствена банка.

Тя щракна с пръсти.

— Прав сте, приятелю. Бизнесът му е разследван и има много догадки, но нищо не е доказано. Носеше се слух, че пере мръсни фалшиви долари за някаква групировка на Източното крайбрежие, но случаят стигна до задънена улица. От две години гледа да не бие на очи и се пази чист. Прекарва повечето си време на яхтата. Мисля, че Карсън се е върнал в бизнеса.

Имах подозрения от последния ни разговор с Луиз Блейк, която спомена за „нещо голямо“.

Фалшифицирането на пари не привличаше много престъпниците в Съединените щати, защото набавянето на подходяща хартия беше почти невъзможно. Знаех обаче, че терористични групировки планират да наводнят страната с фалшиви пари, за да дестабилизират долара и да разбият всемогъщата американска мечта. Онова, което не можеха да постигнат с бомби, смятаха да компенсират с фалшиви банкноти. Петоски и Хендриксън може би изработваха фалшиви пари и ги продаваха на враговете на САЩ.

И Рет Карсън бе поискал да участва.

— Само че този път без неудобството да бъде посредник — обърнах се аз към Баркър.

— Възможно е — отвърна тя.

— Знаете ли кой ръководи организацията, с която Карсън работи?

— Не, но мога да разбера.

— Ще ви дам две имена.

— Вече имате подозрения?

— Да. Може да е човек на име Зигмунд Петоски. Базата му е в Литъл Рок, Арканзас.

Баркър поклати глава.

— Не. Говори се, че групировката, която имам предвид, е във Вирджиния, не си спомням точно.

— Ами Хендриксън?

— Не знам тези имена, но Хендриксън ми звучи познато. Ще разбера.

Ринк й каза номера на мобилния си телефон.

Шерил Баркър, която в много отношения приличаше на каубой, докосна с пръст периферията на въображаема широкопола шапка.

— По-добре да тръгвам. Забавих се прекалено много. Диспечерът вероятно се чуди дали не са ме застреляли и вече организира издирване.

Стиснах ръката й и се запитах дали ще се видим отново. Може би не. И после Баркър и Ринк се прегърнаха така, сякаш някога са били в интимни отношения. Не попитах. Тя седна зад волана на черно-бялата патрулна кола и ни намигна шеговито.

— Ще поддържаме връзка.

Гледахме я как се отдалечава. Колата й беше почти изцяло скрита от прахоляка, който вдигаха колелата. След като изчезна, ние останахме там, пристъпвайки от крак на крак.

— Е, какъв е планът ни за действие? — попита Ринк.

— Предлагам да започнем от Марина дел Рей — отвърнах аз.

32

Джон Телфър кървеше. При други обстоятелства това би било хубаво, но не и сега, когато плановете на Каин не включваха кървене, което някой любопитен наблюдател можеше да види и да се досети какво е положението на Телфър. Всеки с капка мозък в главата незабавно щеше да свърже облян в кръв човек със случилите се преди малко събития в не толкова далечното пристанище.