Читать «Жълтите очи на крокодилите» онлайн - страница 320

Повече не отвори дума за баща си. Всеки път, когато Жозефин я питаше: „Как си, миличка, добре ли си? Искаш ли да си говорим?“, тя свиваше нервно рамене и се тросваше: „Мисля, че си казахме, каквото имаше да си казваме.“ Помоли да качат от мазето телевизора, след като вече си беше взела изпитите. Искаше да гледа модните предавания по кабелните канали. По нейна молба Жозефин се бе абонирала за кабелна телевизия и се радваше, че дъщеря й се занимава с нещо.

Беше средата на юни. Една неделя, докато чакаше Ортанс да се прибере, Жозефин пусна телевизора, за да гледа предаване, за което й бе казала дъщеря й. „Гледай трети канал довечера, може да ме видиш… Да не изпуснеш часа, защото ще е кратко.“

Беше към единайсет и половина и Жозефин надаваше ухо при всеки шум по стълбите. Даде на Ортанс пари за такси, но се безпокоеше, притесняваше я мисълта, че е сама по улиците нощно време. Сама в таксито, сама в предградието, по стълбите. Друго беше, когато бяха двамата с Гари. „Дори само заради това ще е добре да се преместим — казваше си тя. — В Ньойи е спокойно, много спокойно. По-няма да се притеснявам, когато излиза вечер…“

Гледаше разсеяно екрана, натискаше дистанционното, прескачаше от канал на канал, връщаше се за миг отново на трети, да не пропусне Ортанс. Лука й бе предложил: „Мога да дойда да ви правя компания, ако желаете, ще се държа прилично!“ Но тя не искаше дъщеря й да я вижда с любовника. Все още не желаеше да смесва двете страни от живота си. Живота с Лука и живота с дъщерите.

Смени отново канала и сякаш зърна Ортанс. Сепна се. Ортанс беше, наистина, нямаше грешка. Интервюто току-що бе започнало. Дъщеря й изглеждаше бляскаво. Красива, естествена. Гримирана, с прическа, имаше вид на по-възрастна, по-зряла. Жозефин възкликна от възхищение. Приличаше на Ава Гарднър. Водещият я представи, каза на колко е години, обясни, че току-що си е взела матурата…

— Добре ли мина?

— Така мисля. Да — каза Ортанс с блеснал поглед.

— А какво мислите да учите по-нататък?

„Сега ще каже как иска да се занимава с мода — помисли си Жозефин, — как заминава да учи в Англия, как й е важно някой стилист да прояви интерес към таланта й. Толкова е по-смела от мен. Толкова е точна, устремена. Знае какво иска и атакува право в целта.“ Заслуша се в думите на дъщеря си, която говореше за желанието си да проникне в непристъпния свят на модата. Подчерта, че през октомври заминава за Лондон, но ако някой парижки стилист имал желание да я вземе на стаж през юли, август и септември, щяла да бъде най-щастливият човек.

— Но сте тук не само за това — прекъсна я водещият.