Читать «Жълтите очи на крокодилите» онлайн - страница 319

Стоеше изправена до леглото. Жозефин не помръдваше, остави я да се изприказва, да излее мъката си свободно, без да подбира изразите.

Ортанс се извърна внезапно и погледна майка си в очите.

— Искам да знаеш, че е изключено, ИЗКЛЮЧЕНО, чуваш ли, да преживеем отново това, което преживяхме, когато той остана без работа. Никога повече не искам това да се повтори! Даваше ли ти пари?

— О, да ти кажа…

— Даваше ли ти пари, или не ти даваше?

— Не ми даваше.

— Значи можем да оцелеем и без него?

— Да.

„Ако си вземе парите за книгата — си каза Ортанс, без да откъсва поглед от майка си. — Но много се съмнявам, че ще си ги поиска, че ще удари по масата.“

— Няма ли пак да станем бедни?

— Не, скъпа моя, няма да станем пак бедни, обещавам ти. Имам сили да се боря за двете ви. Винаги съм ги имала. Никога за себе си, но за вас — да.

Ортанс я изгледа, в очите й се четеше съмнение.

— Само че Зое не бива да узнае. Зое не трябва да знае… Зое не е като мен. На нея всичко трябва да й се казва внимателно. Но това оставям на теб, това е по твоята част.

— Ще я подготвим — рече Жозефин, — ще изчакаме, колкото е необходимо, за да свикне да живее без него.

— Ние и без това живеехме без него — заяви Ортанс. — Хайде, че имам още много да уча, да преговарям за матурата.

Жозефин излезе от стаята, без да продума, и се върна в кухнята, където я чакаха Милен, Гари и Зое.

— Милен може ли да остане да вечеря с нас? Кажи да, мамо, кажи да…

— Мисля да се прибера в хотела, миличка — отвърна Милен и целуна Зое по косата, — всички сме много уморени. Утре ме чака натоварена програма…

Тя благодари на Жозефин, още веднъж целуна Зое. Изглеждаше дълбоко разстроена. Погледна ги за последен път с мисълта, че може да не ги види никога вече.

В началото на юни Ортанс и Гари се явиха на матура.

Жозефин стана рано да им направи закуска. Попита Ортанс дали не желае да ги придружи, но тя отказа, защото щяло да й се отрази зле на самочувствието.

Първия ден Ортанс се прибра доволна, втория също и седмицата мина без никакво притеснение. Гари очевидно също не се вълнуваше кой знае колко. Резултатите щяха да излязат на 4 юли.

Шърли не дойде за изпитите на сина си. Реши да се установи в Лондон и търсеше апартамент. Обаждаше се по телефона всяка вечер. Гари отиде при нея веднага след изпитите.

Зое мина в следващия клас с грамота. Александър също. Филип заведе и двамата в Евиан да пояздят. Жозефин ги изпрати на гарата и изписаното на лицето му вълнение я покърти. Хвана я за ръката: „Добре ли си?“ Тя дешифрира въпроса като „все така ли си влюбена“ и отговори с „да“. Той й целуна ръка и прошепна: „Forget me not!“ Страшно й се прииска да го целуне.

Зое не беше питала нищо за баща си.

Ортанс се обади на журналистката от списание „Гала“ и си уреди триседмичен стаж като организатор на продукция. Тръгваше за работа всяка сутрин, ругаеше градския транспорт, че бил много бавен, непрекъснато повтаряше: „Кога ще се преместим най-сетне в Париж, вече и Шърли я няма, какво чакаме още?“ Жозефин все по-често мислеше за това. Тръгна да обикаля разни апартаменти в близост до Ньойи, за да може Зое да запази приятелите си. Ортанс беше заявила, че е съгласна за Ньойи. „Има дървета, метро и автобуси, елегантни и възпитани хора, няма да живея с чувството, че съм в резерват, а и при всяко положение след матурата веднага се махам, ще си уредя живота далече оттук.“