Читать «Жълтите очи на крокодилите» онлайн - страница 315

Отсега нататък нямаше да има начини. Той беше мъртъв. „Остава ми образът на неопределен, но общо взето, любезен и приятен мъж. Може би е имал нужда от друга жена, не от мен…“

— И какво мислите да правите сега? — попита тя Милен.

— Колебая се. Вероятно ще замина за Китай. Не знам дали момичетата са ви казали, но имам малък бизнес там…

— Разказаха ми…

— Смятам да замина, бих могла да спечеля доста пари…

Погледът й отново заискри. Явно прехвърляше наум различни планове, обмисляше поръчки, бъдещи печалби.

— Във всеки случай ще е добре да опитате. Поне ще се разнообразите…

— Така или иначе, нямам кой знае какъв избор. Останах без никакви пари. Дадох всичките си спестявания на Антоан… О, не! Не искам нищо от вас! Не искам да си мислите, че съм дошла за това…

Когато Милен заговори за пари, Жозефин неволно се стегна. За част от секундата си помисли: дошла е да иска парите от кредита на Антоан. Укори се за тази мисъл, поглеждайки Милен, която стоеше пред нея с тъжен и добродушен вид, и побърза да каже:

— Пастрокът ми върти бизнес с китайците. Можете да го потърсите за съвет…

— Вече си послужих с името му, за да намеря добър адвокат — изчерви се Милен. Млъкна и смутено започна да си играе с дръжката на чантата си. — Добре би било да се срещна с него.

Жозефин написа адреса и телефона на Шефа на листче и й го подаде.

— Кажете му, че аз ви пращам. С Марсел си симпатизирахме…