Читать «Живот без принцип. Избрани произведения» онлайн - страница 7

Отново поемаш надолу, към брега на горското езеро, легнало в котловината между възвишенията, сякаш е техният изцеден сок и тоя на листата, които всяка година се свличат в него. Без да е видно отнякъде да се втича или оттича вода, езерото все пак има своя история, стаена в извивката на вълните му, в заоблените камъчета по бреговете му, в боровете, стигащи досами водите му. При цялата си уседналост то нивга не е бездействало, а като Абу Муса учи, че „седенето у дома е за богоизбраните, а излизането навън — за простосмъртните“. И все пак, изпарявайки се, езерото пътува надалеч. Лете то е течното око на земята, огледало в гръдта на природата. В него се пречистват греховете на леса. Вижте как гората образува амфитеатър наоколо му, а то се превръща в арена за жизнерадостта на природата. Всички дървета насочват пътника към бреговете му, всички пътеки извеждат до него, към него летят птиците и бягат четириногите, самата земя се вдлъбва къмто него. То е будоарът на природата, където тя оправя одеждите и косете си. Забележете безмълвната й пестеливост и спретнатост: как слънцето иде всяка сутрин, та с изпаренията, което предизвиква, да обере праха от повърхността на езерото и да открие свежото му лице; как всяка година, каквито и замърсявания да са се насъбрали в него, напролет то пак засиява с прозрачните си води. Лете приглушена музика се носи сякаш по повърхността му. Сега обаче мека снежна пелена го скрива от погледа освен там, където вятърът е оголил леда и увехнали листа се плъзгат насам-натам, мятани и преобръщани в краткото си пътешествие. Ето едно тъкмо довеяно връз един камък на брега — сухо буково листо, още поклащащо се, сякаш отново ще литне. Един опитен инженер навярно би могъл да очертае пътя му, откак е паднало от своя клон. Налице е всичко необходимо за такова изчисление: сегашното му положение, посоката на вятъра, нивото на езерото и още много и много. В спарушените му ръбове и жилки се съхранява стволът-родител.

Представяш си, че си в голяма къща. Повърхността на езерото е дъсчена софра или пък опесъчен под, а гъсталаците, рязко издигащи се от самите му брегове, са стените. Влакната, спуснати в леда за лов на щуки, ти изглеждат като приготовление за голямо пиршество, а хората, застанали тук-там по бялата площ, — като горски мебели. Движенията на тия хора, съзерцавани от половин миля през лед и сняг, са вълнуващи като подвизите на Александър, за което четем в историята. Не изглеждат неподобаващи за пейзажа и са значими като покоряването на империи.

За кой ли път вървиш под сводовете на гората и ето че от ей оня там речен залив в покрайнините й до теб долита далечното пращене на леда, раздвижен сякаш от друг някакъв прилив, по-слаб от океанския. Тоя звук необяснимо ти напомня за дома, радостно те изпълва като гласовете на далечни, благородни родственици. Меко лятно слънце грее над гората и езерото и макар надалеч оттук да няма и един зелен листец, природата все пак се радва на цветущо здраве. Всеки неин звук е зареден с някакво загадъчно потвърждение за здраве — от прашенето на клонките през януари до нежните въздишки на вятъра през юли.