Читать «Живот без принцип. Избрани произведения» онлайн - страница 6

Вижте само колко много следи, по които можем да научим историята на дърваря! По тоя пън можем да съдим за остротата на брадвата му, по наклона на откоса — от коя страна е стоял и дали е отсякъл дървото, без да го заобикаля или да сменя ръцете, а по посоката на треските можем да заключим накъде е паднало дървото. Върху една само такава тресчица е изписана цялата история както на дървосекача, тъй и на света. На това късче вестник, в което е била загъната захар или сол или пък му е послужило да почисти цевта на пушката си, приседнал на някой горски пън, с жив интерес зачиташ клюките на градовете, на големите колиби, празни и чакащи наематели като тая тук, наредени по разните там „Хайстрийт“ и „Бродуей“. Капе стряхата от южната страна на тоя простичък покрив, синигерите пърхат из боровите клони, а меката слънчева топлина пред вратата е някак по човешки гальовна.

Втора зима вече тая груба постройка ни най-малко не накърнява природния кът. Птиците долитат и си правят гнезда в нея, а към вратата й водят следите на многобройни четириноги. Така от много отдавна природата опрощава посегателствата и скверството на човека. Гората все тъй жизнерадостно и безподозрително отеква от ударите на бравата, която я поваля, а когато са малобройни и нарядко, те само подчертават нейната непристъпност и всичко в нея се устремява да ги погълне.

Сега пътеката започва бавно да се катери към върха на оня висок хълм, от чийто стръмен южен скат погледът прехвърля обширните площи с гори, поля и реки и стига до далечните снежни планини. Ето татък над гората се вие тънка струйка дим, излизаща из невидима фермерска къща флаг, развят над нечий селски дом. Там някъде долу сигурно се таи топло, приятно кътче: така по облачето пара над дърветата отгатваме бликащото поточе. Какви само приятни взаимоотношения се уста повяват между пътника, съзрял от някой горски хълм димната струйка, и тоя, който е долу! Тъй тихо и естествено се издига пушекът, както парата, издишвана от листата, тъй чевръсто се закълбя във венци, както стопанката снове пред огнището. Той е йероглифното писмо на човешкия живот, навяващо далеч по-съкровени и важни неща от къкренето на гърнето. Издигне ли се тая тънка струйка като знаме над гората, значи нейде долу е уседнал човешки живот — тъй е възникнал Рим, появили са се изкуствата, зародили са се империите, все едно дали в американските прерии или в азиатските степи.