Читать «Живот без принцип. Избрани произведения» онлайн - страница 11
Хенри Дейвид Торо
Навремени съдбата ни е доста мила и по бащински строга, за да бъде жестока. Помислете как по за три месеца човешката участ бива увивана в кожи. Доброто староеврейско Откровение няма и представа за целия този отраден сняг. Та няма ли религия за умерените и мразовити зони? Не знаем писание, което да говори за съвършената благост на боговете в зимна новоанглийска нощ. За тях нивга не са пели хвалебствени химни, само гневът им е будел недоволство. И най-доброто писание в последна сметка изразява недостатъчна вяра. Светците, за които разказва, живеят в строгост и въздържание. Нека някой искрен и смел човек прекара годината в горите на Мейн или Лабрадор и провери дали староеврейските библейски книги отговарят точно на състоянието и опита му — от започването на зимата до разпукването на ледовете.
Ето че над фермерското огнище се спуска дългата зимна нощ, когато мислите литват далеч от топлото убежище и хората по природа и необходимост стават добри и милостиви към всички божи твари. Настъпило е времето на радостната съпротива срещу студа, когато фермерът жъне плодовете на своя труд, доволен премисля наново подготовката си за зимата и през пламтящата жарава в стъклата спокоен съзира „бърлогата на северната мечка“; бурята е преминала.
Разходка до Уейчусет
Конкорд, 19 юли 1842 г.
Зиме и лете погледът ти отпочива връз неясните планински очертания на хоризонта, придобили в смътната далечина едно неприсъщо им величие, та стават подходяща опора за тълкувание на алюзиите у поети и пътешественици: все едно дали в пролетно утро ще седнеш с Омир на многовърхия Олимп, дали с Вергилий и другарите му ще поскиташ из етрурските и тесалийските хълмове или пък с Хумболт ще прекосиш днешните Анди и Тенерифе. Тъй споделяш с тях мислите си, приседнал на конкордските скали:
