Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 21

— Защо не? Но нека да се разположим съвсем удобно.

Казах й да съсредоточи погледа си върху малкото лъскаво камъче, което държеше в ръчичката си. След няколко мига тя вече примигаше уморено. Дишането й се забави и се успокои. Казах й да затвори очи и да се заслуша в плясъка на вълните. После я посъветвах да си представи как слиза по стълбище, в края на което се намира врата, водеща към любимото й място.

— Не знам какво точно е то, нито къде се намира, но ти е много скъпо. Можеш да ми кажеш за него или да го запазиш в тайна, но само от това, че си там, че се чувстваш уютно, толкова щастлива, толкова силна…

Още малко приказки от същия сорт и Мелъди вече беше под дълбока хипноза.

— Сега вече слушай гласа ми, без да се напрягаш, за да го чуеш. Просто продължавай да се наслаждаваш на любимото си място…

Оставих я така за още няколко минути. Върху личицето й беше изписано умиротворено, ангелско изражение. Лекият ветрец развяваше косата й. Изглеждаше толкова мъничка, седнала в пясъка, с ръчички, положени в скута й.

Предложих й да се върнем назад във времето, в нощта на убийството. Тя се напрегна за миг, после отново задиша дълбоко и равномерно.

— Все още се чувстваш невероятно спокойна, Мелъди. Толкова ти е уютно, владееш се напълно. Но сега вече можеш да се наблюдаваш, все едно си актриса по телевизията. Виждаш как ставаш от леглото…

Устничките й се разтвориха и тя прокара езиче по тях.

— После отиваш до прозореца и сядаш там. Просто си гледаш навън. Какво виждаш там?

— Тъмно е. — Едва успях да доловя думата, толкова тихо я произнесе.

— Да, тъмно е. А има ли там още нещо?

— Не.

— Добре. Нека да поседим тук още малко.

Няколко минути по-късно отново я попитах:

— Виждаш ли още нещо в тъмното, Мелъди?

— Ъ-хъ. Тъмно.

Опитах още няколко пъти и после се отказах. Или не беше видяла нищо и двамата или трима „тъмни“ мъже бяха просто измислица, или пък споменът бе блокиран в съзнанието й. И в двата случая нямаше да успея да измъкна каквото и да е било.

Оставих я да се наслади на любимото и място, като й припомнях колко силна, освежена и щастлива се чувства там, и после бавно я изведох от състоянието на хипноза. Тя отвори очите си с усмивка.

— Беше страхотно!

— Радвам се, че ти хареса. Изглежда, любимото ти място е прекрасно.

— Нали ми каза, че мога да не ти казвам къде е?

— Точно така.

— Ами ако искам? — нацупи се тя. Мелъди събира кураж известно време. — Искам да ти кажа. Возех се на въртележката. Все по-бързо и по-бързо.

— Страхотен избор.

— С всяко завъртане ставах все по-щастлива и по-щастлива. Може ли да се повозим пак някой друг път?

— Разбира се.

Браво на теб, Алекс Делауер. Замеси се в нещо, от което няма да ти е лесно да се измъкнеш. Почасов татко. Нов повод за чувство на вина.

* * *

В колата малката се обърна към мен.

— Алекс, нали каза, че хипнотизирането ще ми помогне да си спомня различни подробности?

— Възможно е.

— Искам да си спомня моя татко.

— Кога го видя за последен път?

— Въобще не го познавам. Той си е тръгнал, когато съм била още бебе. Те с мама вече не живеят заедно.