Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 183

— Гюс се обажда по телефона. Няколко минути по-късно моите приятели Стюарт и Еди се появяват в стаята, но за мен те са само сенки, които се движат из мъглата… Тримата си говорят известно време, хвърлят ми от време на време по един поглед. Стюарт се приближава пръв към мен. Слага ръка на рамото ми. „Знаем, че е било нещастен случай, Уил, казва той, знаем, че вината не е била твоя.“ Опитвам да му възразя, но думите засядат в гърлото ми… Странното настроение прави говоренето толкова трудно, толкова болезнено… Поклащам глава. Стюарт ме успокоява, казва ми, че всичко ще се оправи. Те ще се погрижат за всичко. После той се връща при другите двама.

— Те увиват телата в едно одеяло, казват ми да не излизам от стаята. В последния момент решават, че Стюарт трябва да остане с мен. Гюс и Еди излизат с телата. Стюарт ми подава чаша кафе. Аз плача. Плача до пълно изтощение и после заспивам. По някое време Гюс и Еди се връщат и ми разказват историята, която трябва да представя пред полицията. Те дори ме изпитват, карат ме първо да разкажа всичко на тях. Нали са ми такива добри приятели. Аз се справям чудесно. Те ми го казват. Усещам някакво облекчение при мисълта за това. Поне има нещо, в което да съм добър. В играенето на ролички. Първите ми зрители са от полицията. После идва някакъв офицер от бреговата охрана — приятел на семейството. Той открил колата на Лайла.

— Тялото й е размекнато и подуто, не съм и предполагал, че идентифицирането му ще се превърне в такова мъчение. Когато я открили, тя все още стискала в ръцете си парцали от дрешките на Уили младши. Неговото тяло не могли да открият. Заради приливите, обяснява ми полицаят. Но продължавали да търсят… Коленете ми омекват, но после успявам пак да се взема в ръце. Предстоят ми още толкова други представления — за изпълнените със съболезнование роднини, за пресата…

Приливите, помислих си аз, бреговата охрана. Тук май имаше нещо…

— Няколко месеца по-късно ме приемат в медицинския факултет — продължаваше разказа си Тауъл. — Премествам се в Лос Анджелис. Стюарт идва с мен, макар че и двамата знаем, че той така и няма да успее да завърши медицина. Еди се записва в юридическия факултет. Тримата диктатори са отново заедно. Нали така ни наричаха — „тримата диктатори от острова“.