Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 175

— Да имаш още нещо да ми кажеш, Тим?

— Не мога да се сетя. Ако те интересува още нещо, питай.

На метър-два от мен на пода имаше телефон. Домъкнах го по-близо и доближих слушалката до устата му, като внимавах да се държа на разстояние от ръцете му. Опрях пистолета в челото му и набрах телефона в кабинета на Тауъл.

— Гледай да не ме разочароваш.

Не ме разочарова. Аз лично щях да се хвана. Надявах се, че и Тауъл се е хванал. Той ми даде знак, че разговорът е приключил, като кимна леко. Затворих и после набрах телефона на „Ла Каса“, за да го накарам да предупреди за посещението на доктора.

— Как беше? — попита той, след като приключи и с този разговор.

— Печелиш „Оскар“.

Колкото и тъпа да беше шегата, тя явно му достави удоволствие.

— Я ми кажи, Тим, как са ти синусите?

Въпросът не го накара да се усъмни ни най-малко.

— Супер — изпръхтя той. — Аз никога не боледувам.

Последното му изречение беше заявено със самодоволството на спортния фанатик, който си мисли, че редовните тренировки и напомпаните мускули му гарантират безсмъртие.

— Чудесно. Тогава това едва ли ще бъде проблем за теб. — Напъхах му една кърпа в устата, докато той ломотеше възмутено нещо през парчето плат.

Изтеглих го внимателно в спалнята и разкарах от гардероба всичко, което ми напомняше дори бегло за оръжие, и после наврях Крюгер вътре.

— Ако аз също се измъкна от „Ла Каса“ в приемливо състояние, ще кажа на полицията къде да те намери. Ако ли пък не, ти най-вероятно ще се задушиш. Да имаш да ми кажеш още нещо?

Той поклати глава. Очите му ме гледаха умоляващо. Затворих вратата и подпрях дръжката й с един стол. Затъкнах отново пистолета в панталона си, затворих всички прозорци в апартамента, дръпнах пердетата в спалнята, затворих вратата след себе си и също я блокирах с наведен на два крака стол. Срязах кабела на телефона му с кухненски нож и дръпнах големите завеси на стъклената стена. Доволен от свършеното, отдих до входната врата, излязох в коридора и я затръшнах силно след себе си.

28.

Севилята се движеше все още, но се поклащаше като пиян моряк. Освен това беше твърде очебийна за моите цели. Зарязах я в Уестууд Вилидж, извървях пеш две преки и наех от един рент-а-кар нещо малко, кафяво и японско. Отне ми известно време, докато се промъкна с него от единия до другия край на селцето. Там намерих удобен паркинг, заключих пистолета в жабката, заключих колата и отидох на пазар.

Купих си нови джинси, плътни чорапи, обувки с удобна подметка, морскосиньо поло и тъмносин анорак. Към всички стоки в магазина бяха прикрепени пластмасови маркери аларми и продавачката доста се поизпоти, докато ги свали от покупките ми, след като вече ми беше прибрала парите.

— Какъв прекрасен свят — промърморих аз.

— Ако мислите, че това е изнервящо, чакайте само да видите скъпите ни дрехи — кожа, бутикови колекции — до една са затворени в каса под ключ. В противен случай доста хора ще започнат да забравят да ги съблекат на излизане, макар че не са ги платили.