Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 176

Разменихме си изпълнени със съчувствие въздишки, след което аз реших, че и без друго съм прекарал предостатъчно време в тоя магазин, за да си позволя да се преоблека в пробната.

Когато се озовах отново на улицата, вън вече се беше стъмнило. Имах време колкото да оправя един сандвич със стек, плюс ванилов сладолед и промишлени количества шварц кафе, загледан в мрачното небе през прозореца на една прилична закусвалня в Уест Пико. В шест и половина си платих сметката и отидох в мъжката тоалетна, за да се преоблека. Докато се намъквах в новите си одежди, нещо падна на пода и аз се наведох да го взема. Беше навитото на руло копие от материала за злополуката с Лайла Тауъл, което ми бе дала Маргарет Допълмайър. Опитах се да го прочета още веднъж, но така и не открих някой нов, интригуващ детайл. Прибрах листа обратно в джоба на якето си, пооправих се и се приготвих да поема за Малибу.

В закусвалнята имаше телефонен автомат и аз го използвах, за да се обадя в полицейския участък на Западен Лос Анджелис. Бях решил да оставя съобщение за Майло, но после размислих и попитах за Делано Харди. Оставиха ме да почакам някакви си пет минути, след което ме уведомиха, че Харди е излязъл по сигнал. Оставих едно ядно съобщение за него, платих си за телефонния разговор и поех към Малибу.

Придвижвах се бавно, но пък това ми даде възможността да си подредя що-годе мислите. Малко преди седем се добрах до Рамбла Пасифика и десет минути по-късно вече бях при табелата, указваща посоката към „Ла Каса де лос Ниньос“. Небето беше празно и мрачно като водата на бездънен кладенец. От някой от съседните хълмове се разнесе воят на койот. Наоколо току изпърхваше по някоя нощна птица или пък прилеп. Изключих фаровете на колата и преодолях следващата половин миля почти опипом. Задачата не се оказа чак толкова трудна, но малката кола подскачаше при всяка неравност по пътя и вибрациите й се забиваха право в гръбначния ми стълб.

Спрях на около половин миля от отбивката за „Ла Каса“. Беше седем и петнайсет. По пътя не се виждаха никакви коли. Молейки се горещо ситуацията да остане такава в следващите двайсетина минути, паркирах колата напреки на пътя, така че да блокирам и двете платна. После седнах в тъмното купе с пистолет в ръка и зачаках.

В седем и двайсет и три чух шума от приближаващ се двигател. Минута по-късно правоъгълните фарове на линкълна блеснаха на около четвърт миля от мен. Изскочих от колата, скрих се в близките храсти и затаих дъх.

Той забеляза празната кола късно и затова му се наложи да набие спирачки. Слезе от колата, проклинайки, без да гаси двигателя. Бялата му коса проблясваше в сребристо. Беше облечен с катраненочерно сако, бяла риза, разкопчана на врата, черни панталони и черно-бели обувки за голф. Никакъв брилянтин, никакви лъскави дрънкулки по ръцете.

Изтича до малката кола, опря ръка на покрива, изръмжа и се наведе, за да надзърне през отворената врата на шофьорското място.

Точно в този момент аз изскочих от прикритието си и опрях дулото на пистолета в гърба му.