Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 173

— Но затова пък ти успя да се добереш до касетите, нали, Тими?

— Да. Тя ги е държала при майка си. Взех ги от братчето й наркоман. Подкупих го с дрога.

— Продължавай.

— Това е. Те се опитаха да изцедят Гюс и той им плати веднъж или два пъти — сериозни суми, защото рулцата с банкноти бяха доста внушителни — но това беше само за да им създаде илюзията, че те владеят положението. Но те нямаха никакви шансове още от самото начало. Така и не си върнахме парите, но това едва ли има голямо значение. Просто една капка по-малко във ведрото. Освен това парите, изглежда, не вълнуваха особено Гюс. Той живее скромно, храни се скромно. А парите се стичат в дома всеки ден. Големи пари. Парите от правителството. После частните дарения. Да не говорим за стотиците извратеняци, които си плащат за удоволствието. Гюс си ги трупа някъде, но никога досега не съм видял да ги харчи за нещо екстравагантно. Не парите, а властта го привлича.

— Къде са касетите?

— Дадох ги на Гюс.

— Хайде-е.

— Наистина му ги дадох. Той ме прати да му ги донеса и аз го направих.

— Това ти коляно ми харесва повече. Изглежда толкова здраво. Ще бъде жалко да го направим на кайма. — Отдръпнах се леко назад и опрях дулото плътно в сгъвката на крака му.

— Спри! Добре де, направих копие. Налагаше се. Като застраховка. Ами ако Гюс решеше да се отърве и от мен някой ден?

— Къде са?

— В спалнята. Залепени са със скоч за матрака.

— И да не вземеш да хукнеш нанякъде. — Дръпнах пистолета.

Той скръцна със зъби като уловена в мрежа акула.

Открих три ненадписани касети точно там, където ме бе посъветвал да ги потърся.

— Да чуем сега малко имена. На извратеняците от Бригадата.

Той ми ги изрецитира като отличник натегач. Автоматично. Нервно. С облекчение.

— Други?

— Тия не стигат ли?

Тук беше прав. Беше споменал един добре известен филмов режисьор, един помощник-прокурор, едри риби в политиката, няколко корпоративни адвокати. Доктори. Банкери. Търговци на недвижими имоти. Все мъже, чиито имена се появяваха в пресата най-често във връзка с някакво направено дарение или със спечелена награда за проявена хуманност. Мъже, за които хората гласуваха, за да ги направят свои избраници. Нед Бионди щеше да получи материал, с който да предизвика такъв взрив, че сигурно щяха да летят трески години наред.

— Няма да забравиш за всичко това, когато те попитат от полицията, нали, Тим?

— Не! От къде на къде? Може би, като окажа съдействие, ще успея да се откупя.

— Забрави за измъкването, точка. Но поне ти остава утехата, че няма да свършиш като тор за зеленчуците на Маккафри.

Крюгер се замисли. Сигурно му се прииска да ми тегли няколко звучни псувни, но вързаните ръце и крака явно го вразумиха.