Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 171

Не обърнах внимание на въпроса му и зададох своя.

— Колко време продължи изнудването?

— Няколко месеца. Както вече ти казах, подбирахме внимателно децата, за да няма издънки. Но веднъж все пак се издънихме. Имаше едно момче, сираче, на практика идеално за целта. Всички си мислеха, че е ням. За бога, той така и не ни промълви дори думичка. Назначихме му изследвания за говорна и слухова годност — правителството плаща за подобни неща — и резултатите показаха, че той не може да говори. Бяхме съвсем сигурни, но се оказа, че грешим. Хлапето можело да говори и още как. Разправило всичко на учителката си, тя превъртяла и се обадила на Братовчеда Уил — той беше назначеният педиатър на малкия. Тя не е подозирала, че и той е замесен. Той пък каза на Гюс.

И Гюс се погрижил да отстрани пречката Гари Немет.

— После какво?

— Аз… трябва ли да говорим за това?

— Трябва и още как! Как стана всичко?

— Прегазиха го с камион. Измъкнаха го от леглото около полунощ. По това време наоколо няма жива душа. Пуснали го да върви по пътя както си бил по пижама. Помня пижамата. Жълта на бейзболни топки и бухалки. Мо… можех да се опитам да ги спра, но нямаше никакъв смисъл. Хлапето разбираше накъде отива работата. Просто ей така. Ако им се бях опънал, после сигурно щяха да пречукат и мен. Беше гадно да се постъпи така с едно дете. Толкова хладнокръвно го убиха. Понечих да кажа нещо, но Гюс ме стисна за ръката. Исках да изкрещя. Хлапето вървеше по пътя, само, полузаспало, все едно че продължаваше да сънува. Затраях си. Холстед подкара камиона с пълна газ по склона. После включи фаровете. Удари малкия отзад. Той май така и не разбра какво стана, беше толкова сънен.

Крюгер млъкна, затвори очи и задиша тежко.

— Гюс се чудеше дали да не пречука и учителката още тогава, но после реши да изчака, за да разбере дали не е казала на още някого. Нареди на Холстед да я следи. Той преровил нейния апартамент. Тя не била там по това време. Само съквартирантката й. Холстед искал да я отвлече, да я пребие, да разбере какво знае. Но тогава видял учителката да се връща с някакъв тип — Хендлър. Била дошла да си вземе багажа, сякаш се канела да се изнесе и да живее при него. Холстед докладвал за това на Гюс. Сега вече става сложно. Започнали да ги наблюдават и накрая ги видели да се срещат с Бруно. Ние познавахме Бруно — той беше доброволец в „Ла Каса“, изглеждаше страхотен мъж. Всеотдаен. Хлапетата го обожаваха. След като ги засякохме заедно, разбрахме, че ни е шпионирал. И ето че пречките за отстраняване бяха вече три.

— Обажданията започнаха няколко дни по-късно. Беше Бруно. Преправяше си гласа, но ние знаехме, че е той. Каза, че имал касети, на които било записано всичко, казано от Гари Немет. Той дори ни пусна няколко секунди по телефона. Аматьорска работа. На Гюс всичко му беше ясно още от самото начало. Нещастници.