Читать «Жестоки игри» онлайн - страница 12

— Не — каза той. — Чакалнята ми е пълна с деца.

Гласът му беше шлифован и внушаваше доверие. Нищо чудно, че родителите се скъсваха да го търсят.

— Кога ще е удобно да ви се обадя?

Не ми отговори. В слушалката чух далечна гълчава, после няколко приглушени реплики. Накрая Тауъл се върна отново на телефона.

— Какво ще кажете да наминете към четири и половина? По това време настъпва известно затишие.

— Благодаря ви, докторе.

— Няма за какво. — И затвори телефона.

Излязох от кабината. Майло тъкмо измъкваше маркуча от резервоара, като се опитваше да го държи възможно по-далеч от костюма си.

Наместих се на шофьорското място и подадох глава през прозореца.

— Я ми забърши предното стъкло, синко.

Майло се опита да направи страшна физиономия — като че ли лицето му не бе достатъчно грозно — и ми показа пръст. После продължи да се бърше старателно.

Беше само три без двайсет, а бяхме на някакви си петнайсет минути от кабинета на Тауъл. Разполагахме с около час до срещата. И двамата не бяхме в настроение за ресторант, затова отпрашихме към западната част на града и се отбихме в „При Анджела“.

Майло си поръча нещо, наречено омлет „Сан Франциско“. Оказа се бледожълт яйчен кошмар, разбъркан със спанак, домати, телешко, лук и мариновани краставички. Той го атакува фронтално, като между хапките успяваше да ми разказва за убийството на Хендлър. Поръчах си сандвич с телешко месо и бира.

— Шантава история, Алекс. Всичко говори за убиец психопат. И двамата бяха проснати в спалнята като добитък в скотобойна. Всеки бе прободен поне дузина пъти. Момичето приличаше на някоя от жертвите на Джак Изкормвача…

— Спести ми подробностите — казах и посочих към сандвича си.

— Извинявай. Все забравям, че говоря с цивилен. Но след няколко години в отдела свикваш с всичко. Бързо се научаваш да ядеш, да пиеш, че и да пърдиш на местопрестъплението. — Майло избърса потното си лице и жадно отпи от бирата си. — И все пак, въпреки всички изстъпления, няма и следа от взлом. Външната врата беше отключена. При някой стандартен случай това щеше да ми се стори доста странно. Но тъй като жертвата е психиатър, не е изключено убиецът да е бил някой от по-тежките случаи на доктора. Хендлър го е познавал и затова го е пуснал.

— Смяташ, че е бил някой от пациентите?

— Не е изключено. Всеки знае с какви хаховци си имат работа психиатрите.

— Бих се учудил, ако излезеш прав, Майло. Бас държа, че пациентите на Хендлър са били от стандартния контингент „Уест Сайд“ — жени на средна възраст, изпаднали в депресия, обезсърчени бизнесмени и пубертетчета, които все още търсят истинското си „аз“.

— Неодобрение ли долавям?

Свих рамене.

— Хендлър е работил в болницата „Енсино Оукс“, преди да започне частна практика.